Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Ален Делон / Alain Delon

Дата на раждане - 08.11.1935
Място на раждане - Париж, Франция

Голям френски актьор и секссимвол от втората половина на ХХ век; екзотично красив, той предизвикваше слухове и скандали - както извън екрана, така и със загадъчния си, застрашителен талант. Роден на 8 ноември, 1935, в предградие на Париж, Делон прекарва детските си години в различни приемни семейства. Изключван от поредица училища (6), на 17-годишна възраст се записва в армията и служи като парашутист в Индо-Китай. След уволнението си, Делон се сприятелява с пробиващия по това време актьор Жан-Клод Бриали, който го кани да посети кино-фестивала в Кан през 1957 година. Там външния вид на Делон прави силно впечатление и той получава наведнъж няколко предложения за участия във филми, а според слуховете и оферта за 7-годишен договор от Дейвид Селзник. В крайна сметка, приема малка роля във филма „Quand la Femme S'en Mele”, а през 1957 играе в „Бъди красива и мълчи”. Първата главна роля на Делон в киното - през 1958 в „Кристин”, е в партньорство с Роми Шнайдер, за която по-късно той е сгоден. Следват още няколко второстпенни роли, преди през 1960 да получи главната роля в стилния трилър на Рене Клемент „Ярко слънце” (по романа на Патриша Хайсмит „Талантливият мистър Рипли”), световен хит, в който той е в ролята на смъртоносен американец, пътуващ из Европа. През 1960, играе и в „Роко и неговите братя” на Лукино Висконти. Отново под режисурата на Висконти -- и пак с Шнайдер, са и на театралната сцена. Следва повторна роля във филма на Клемент от 1961 „Che Gioia Vivere”, Делон е до Бриджит Бардо в „Les Amours Celebres”. Независимо от смесените критика за работата му, Делон става любимец на мнозина от най-изтъкнатите режисьори на епохата, и през 1962 играе в „Затъмнението” на Микеланджело Антониони, последван през 1963 от шедьовъра на Висконти „Гепардът”. Тези забележителни роли носят на Делон световна известност и поредният му проект, „Melodie En Sous-Sol” от 1963, е високобюджетна гангстерска история с участието на Жан Габен. През 1964 в „Les Felins”, освен актьор, той е и продуцент, и по-късно основава собствена компания, Adel Productions. „Once a Thief” - холивудският дебют на Делон през 1965 е последван от „The Lost Command”, „Texas Across the River”, и „Yellow Rolls-Royce”. През 1967, актьорът се завръща във Франция, за да се снима редом до съпругата си Натали Делон в култовата класика на Жан-Пиер Мелвил „Самураят” – роля, която е дефинираща за любимия му, екранен персонаж – погълнат от себе си, самотник, който той продължава да развива и в следващите си филми – и в „The Girl on a Motorcycle” с Мариан Фетфул година по-късно. През 1969, Делон и съпругата му се оказват в центъра на огромен скандал, когато бодигардът им е открит застрелян и захвърлен в боклукчийска кофа. Резултатите от последвалото разследване заплашват да въвлекат мнозина от най-изтъкнатите знаменитости и политици на Франция в мръсна мрежа от наркотици, секс и убийства. Мнозина предсказват края на кариерата на Делон, но той съумява да извърти скандала в своя полза. В очите на много зрители, превъплъщенията му в гангстери, убийци и герои със сексуални отклонения, внезапно придобиват нова автентичност в светлината на подобните обвинения за живота му извън киното, а признанието му в едно сензационно телевизионно интервю – за хомосексуални връзки в младежките му години – публиката приема като поредното му приключение – и е още по-заинтригувана от него. В разгара на скандала, Делон се снима в поредица от 4 гангстерски филма - „Jeff”, „Le Clan des Siciliens”, на Анри Вернюй, „Борсалино” на Жак Дере (с Жан-Пол Белмондо), и „Червеният кръг” на Мелвил – всеки от тях се разва на голям успех в Европа; но Холивуд си остава все така безразличен. Англоезични филми като „Scorpio” през 1973, също се провалят в стремежа си да привлекат внимание отвъд океана. Все пак, Делон прекарва по-голямата част от 70-те години като най-голямата звезда на Франция. „Г-н Клайн” (1976), режисиран от „Джоузеф Лоузи, печели Сезар за най-добър филм на годината, а трилъри като „Comme Un Boomerang” от 1977 и „Le Gang” продължават да реализират отлични приходи. През 1979, актьорът отново опитва пробив на американския пазар в пълният със звезди „Airport '79: Concord”, но както и преди това, резултатът е незначителен. През 1981, Делон режисира и играе в „За кожата на едно ченге”, последван две години по-късно от „Le Battant”. През 1984, е в една от главните роли в „Една любов на Суан” на Фолкер Шльондорф, най-престижният проект, в който е участвал за повече от десет години. Същата година е удостоен със Сезар за работата си в „Notre Histoire”, а през 1985 „Parole de Flic” става поредният голям хит. След отрицателните отзиви и слабия интерес към „Le Passage” през 1986, ,Делон започва да снима по-рядко, и избира проектите си по-предпазливо. Така през 90-те той за първи път работи с режисьора Жан-Люк Годар в „Nouvelle Vague”. В началото на пролетта на 1991 година Ален Делон е удостоен с награда, при мисълта за която навярно сърцето на всеки французин започда да бие учестено: той става кавалер на ордена на „Почетния легион”. А през 1992 се снима в „Завръщането на Казанова”, като придава съвсем различна трактовка на прочутия герой. Неговият Казанова не е плейбой, а по-скоро тъжна жертва на обстоятелствата. Кариера на театралната сцена Делон така и не успява да направи, макар и неколкократно да пробва силите си. Опитите му в театъра носят несистемен характер. Първата му роля е в пиесата „Жалко, че тя не е проститутка!” (1961) Д.Форд, постановка на Л.Висконти. Спектакълът „Извадени очи” има само двайсет представления, заради студентските вълнения през 1968 година. Впоследствие Делон играе в „Загадъчни вариации”, и получава за награда цветя от 16-годишната си дъщеря Анушка. Развълнувани от сълзите на актьора, зрителите в единен порив, точно като тийнейджъри на рок концерт, отдават почит със запалките си. Днес актьорът почти е прекратил дейността си в киното (все пак се е ангажирал да изиграе ролята на Юлий Цезар в третия филм за приключенията на Астерикс и Обеликс). Макар и да не обича да говори за страничните си дейности, на всички е известно, че Делон пуска парфюми, разработва часовници, собственик е на авиокомпания и мрежа магазини за дрехи и мебели. Като един от най-богатите хора в Европа, той влага парите си в недвижима собственост, с предпочитание към старинните замъци, купува и произведения на изкуството, стари оръжия и състезателни коне. Любопитна е самооценката на актьора. Той е на мнение, че в живота си винаги е правил най-добре три неща: кино, глупости и деца. Семейният живот на Делон винаги е бил доста противоречив. Доколкото първоначално режисьорите откровено използват външността му, той обикновено играе с актриси, които вече са повече или по-малко популярни. Трудно е да се намери известна френска актриса, която да не се е снимала с него. Но снимките с немската актриса Роми Шнайдер се превръщат в един от най-шумните киноромани на шейсетте години. Те се влюбват, живеят няколко години заедно, но до брак така и не се стига. Неочаквано Шнайдер научава, че Делон подготвя сватба с фотомодел и даже чака дете. Но и тази връзка не продължава дълго. Първата съпруга на Делон, Натали, скоро започва самостоятелна кариера, става актриса и режисьор. И синът им тръгва по пътя на бащата, и става актьор и певец. След това дълги години Делон е свързан с актрисата Мирей Дарк и запазва приятелските си отношения с нея, дори когато в живота му влиза нов фотомодел — холандката Розали ван Бреемен. И този брак е ознаменуван от раждането на син и дъщеря. Но през 1997 Розали си тръгва, с думите, че й е омръзнало да бъде само съпруга и майка, която и без това вижда съвсем рядко бащата на децата си. Днес Делон е сам и казва, че приема живота такъв, какъвто е. Тези, които познават отблизо Делон, обикновено го наричат най-самовлюбения красавец на световния екран. Доказателство е и признанието му „Искам да ме обичат така, както сам се обичам”. Но Делон вече отдавна е не просто актьор или звезда, той е предмет на поклонение, легенда, създадена от средствата за масова информация в един свят, в който киното беше нещо по-различно. Нет Фокус

Филмография

Актьор: Астерикс на Олимпийските игри Завръщането на Казанова Не буди ченгето, когато спи Преходът Дума на ченге Нашата история Една любов на Суан Техеран’43 За кожата на едно ченге Трима мъже за убиване Господин Клайн Борсалино и Ко Двама мъже в града Червено слънце Кланът на сицилианците Сценарист: Не буди ченгето, когато спи Дума на ченге За кожата на едно ченге Трима мъже за убиване Продуцент: Завръщането на Казанова (1992) Преходът Дума на ченге Трима мъже за убиване Борсалино и Ко Двама мъже в града

Новини

Наградите в Кан 2019 Сезар 2017 - пълен списък на наградените Ален Делон отхвърли поканата за председател на журито на "Сезар" Почина Майкъл Маси от "Гарванът", застрелял Брандън Лий Шест копродукции с българско участие на "Златна роза" от 19 септември 2016 Раздадоха наградите на Френската академия - Сезар 2016 Ален Делон на 80
Copyright © 2024 Dir.bg.