Звезди

Дата на раждане - 25.06.1924
Място на раждане - Филаделфия, Пенсилвания, САЩ

Само неколцина са онези, които познават разнообразния и вечно променящ се терен на Ню Йорк така добре, както режисьорът Сидни Лъмет - нюйоркчанин от двегодишната си възраст, той е направил тридесет от общо четиридесетте и двата си филма именно тук.

Игралните му филми са носители на повече от петдесет номинации за награди на Академията за киноизкуство. Сред многото отличия са четири награди “Оскар” за “Най-добър режисьор”, “Дванадесет разгневени мъже”/1957г./, “Кучешки следобед”/1975г./, “Мрежа”/1976г./, “Присъдата”/1982г./. Номиниран е за награди на Академията за “Най-добър сценарий”, като съсценарист на “Принцът на града”/1981г./. За своята работа Лъмет е удостоен с впечатляващите седем номинации от гилдията на американските режисьори.

Син на актьор от “Европейски Идиш Театри”, Лъмет е дете-актьор, което започва да играе на петгодишна възраст и не престава до влизането си в редовете на армията на САЩ - тогава е на седемнадесет години. След отбиване на военната си служба, той се връща в Ню Йорк и започва работа като режисьор - в театъра и телевизията. През петдесетте години режисира над двеста и петдесет телевизионни шоу-програми, много от които предавани на живо. Сред телевизионните продукции с негово участие са такива като “Опасност”, “Ти си там”, “Мама”, “Занаят Телевизионен театър ”,”Часът алкоа”, “Goodyear TV Playhouse”, “Студио едно”, “Омнибус”, “Плейхаус 90”, “Историята на Сако и Вануети”, “Кометата Айсмън”.

Режисьорският му дебют в игралното кино е през 1957г. с “Дванадесет разгневени мъже” - с него печели три номинации за награди на Академията, включително за “Най-добър филм” и “Най-добър режисьор”. През следващите няколко години работи върху “Stage Struck” и “Такава жена”.

През шестдесетте години режисира “Беглецът”, “Поглед от моста”, “Дългото пътуване на деня към нощта”, “Fail-Safe”, “Заложна къща”, “Хълмът”, “Групата”, “Смъртоносна афера”, ”Bue-bue Braveman”, “Морска чайка”, “Срещата”. Той е и един от създателите на “Крал : Филмов запис …Монгомъри до Мемфис”.

През 1970г. прави филмите си “The Last of the Mobile Hot-Shots”/”Последните скитащи стрелци”/, “Записите на Андерсън”, “Детска игра”, “Обидата”, “Серпио”, “Да обичаш Моли”, “Убийство в Ориент Експрес”, “Кучешки следобед” - със шест номинации за награди от Академията за киноизкуство, включително и за “Най-добър филм”, “Мрежа” - с десет номинацции за академични награди и носител на четири от тях, “Еквус” и ”The Wiz”.

Десет са на брой филмите на Лъмет излезли на екран през осемдесетте години : “Просто ми кажи какво искаш” - на който е и продуцент, “Принцът на града” - тук е съсценарист, “Смъртоносен капан”, “Присъдата” “Даниел”, “Разговори с Гарбо”, “Сила”, “На следващата сутрин”, “Тичайки напразно”, “Семейни работи”.

Деветдесетте години започват за него с работата му като режисьор за “Q & A”, където за първи път работи и по сценарии. Следват “Guilty As Sin”, “Нощ се спуска над Манхатън”, чийто автор е също той. По времето на снимките на “Глория” по улиците на Ню Йорк, ангажирана социално сатира на медицинска тема е пуснатият по екраните - “Неотложна помощ”.

С участието си в “Глория” Шарън Стоун се присъединява към групата на избраниците сред екранните звезди, които са работили под режисурата на Сидни Лъмет - сред тях са Марлон Брандо, Катрин Хепбърн, Пол Нюмън, Ингрид Бергман, Ал Пачино, Хенри Фонда, Уилиям Холдън и Фей Дънауей. За Стоун режисьорът споделя : “Страхотна е. Голям професионалист. Няма грешка.”

Сред многото отличия, на които е носител е и престижната награда на режисьорската гилдия “D. W. Grifith”, дадена му за изключитлени постижения, печели и наградата на нюйоркската филмова критика за “Принцът на града”, както и “Златен глобус” и наградата на филмовите критици на Лос Анжелес за “Мрежа”. Музеят на съвременното изкуство в Ню Йорк го награждава за цялостна работа. Същото правят и всички големи академии за филмово изкуство в света. През 1997г. му се присъжда наградата “Били Уайлдър” - “За изключителни постижения”, от името на “Нешънъл Борд ъв Ривю”, а по-късно негова става и наградата “Евелин Бъркли”, присъдена му от гилдията на журналистите в раздела “За особен принос”.

Той е и автор на невероятно популярното ръководство - “Да правиш филми”, отпечатано от “Вентидж букс”, търпящо в момента осмото си издание.