По едноименния роман (1780 г., публ. 1796 г.) на френския философ, критик, енциклопедист и писател Дени Дидро. 1765 година. Един маркиз открива мемоарите на Сюзан Симонен, изпратена принудително от своите родители в манастир две години и половина по-рано. Симонен вярва в силата на живота, без да е набожна. Сломена и унизена, монахинята воюва за душата си. Франция, 1762 година. Родена в буржоазна фамилия, 16-годишната Сюзан Симонен (Полин Етиен) е красива девойка с музикален талант. Тя е съкрушена от волята на родителите си да бъде изпратена в манастир като монахиня. Причината е липсата на зестра за най-малката от трите сестри в семейството. Сюзан влиза там, където духът й ще бъде заключен, каквито и да са духовните практики. Там тя се сблъсква със свят, към който не може да се приспособи и е решена, че един ден отново ще спечели свободата си. В началото се опитва да устои на правилата и се опълчва срещу нормите в манастира. Скоро научава другата причина да е там – тя е незаконно дете и няма друг избор, освен да произнесе клетвите си и да плати за греха на майка си. Първият опит да се отметне от клетвите си и да избяга е след смъртта на игуменката на манастира и единствената й близка там, която й е давала утеха. Нейната приемница сестра Кристин (Луиз Бургоан) се оказва садистична и жестока, готова да подложи Сюзан на всичко, включително да я лиши от храна и дрехи. Преместена в друг манастир, непокорната млада монахиня попада на друга надзорница, чието отношение я вкарва в изпитание със специална връзка... Драмата условно е разделена в три части, посветени съответно на три главни монахини в различни отношения с главната героиня. Първата я покровителства, втората я измъчва и унижава, третата я манипулира в непозволена връзка. В ерата на Просвещението, Дидро разобличава религиозното лицемерие в църквата, чиито проповеди за духовно пречистване всъщност започват с убийството на духа. След посмъртното публикуване на романа в края на 18 век, скандалната книга разделя литературните цензори и фактически е забранена до 20 век - до появата на първата й екранизация от Жак Ривет, представена официално в Кан през 1967 г. Настоящата адаптация на Гийом Никлу е опит да придаде своя визия в заклемейниия шедьовър.