Разказ за живота и творчеството на Георги Марков (1929-1978) до бягството му от комунистическа България през 1969 година. Това е историята на една шеметна писателска кариера, белязана от възходи и падения, от приятелства и предателства, от любов и надежди… И от едно разяждащо душата чувство за непоносимост. Още в детството си Георги Марков осъзнава, че се отличава от връстниците си със своето умение да разказва истории. През 1962 г. излиза неговия роман "Мъже", следват "Портретът на моя двойник", "Жените на Варшава", които се издават в двоен и троен тираж. Литературният успех на Георги Марков не остава незабелязан от самия Тодор Живков. Марков получава поръчка за участие в създаването на телевизионен сериал и документална пиеса, посветени на борбите на комунистическата партия. За целта му е разрешен достъп до съответните секретни материали от архивите. Тези материали окончателно отварят очите на писателя за лъжата, която се налага силово в България, и провокират желанието му да каже истината. Близостта на писателя с партийния диктатор не възпира репресиите по адрес на Марков - някои от пиесите му са свалени, романи са спрени от печат. Марков изпада в депресия, която изостря чувството му за непоносимост към двуличния живот, който е принуден да живее. На 15 юни 1969 година завинаги напуска България. Есето "Чувство за непоносимост" от сборника "Задочни репортажи за задочна България" (изд. 1981 г.) е изповедта за деня, в който Георги Марков взима решението да напусне България и тръгва. Тръгва и не знае къде отива. Тъгува, не знае накъде върви, но и не иска да се върне... Прелялата капка е закритата премиера на пиесата му "Аз бях Той". Ролята на разказвача е поверена на Калин Врачански, а Пламен Великов е гласът на Георги Марков. Прожекция на София Филм Фест: 27.02.2019 г. (Дом на киното). Прожекция на CineLibri - София: 20.10.2019 г.