1943-та. Бил Рохан (Калъм Търнър) е на 9 години - изключително щастлив, че заблудена бомба на Луфтвафе е унищожила училището му, но и тъжен, защото по-голямата му сестра, бременна от канадски войник, ще емигрира в Новия свят. 1952-ра. Бил Рохан е на 18 и прекарва дните си в крайречния дом на семейството си, очаквайки призовка за 2-годишна казарма. Сутрините на Бил преминават в плуване и копнежи по красивото момиче, което всеки ден, по едно и също време, кара колело покрай реката. Идилията е разбита от суровата реалност на казармата, където Бил се запознава с аморалния шегаджия Пърси (Кейлъб Джоунс). Двамата замислят план да съсипят мъчителя си, старши сержант Брадли (Дейвид Тюлис). Бил и Пърси са съперници и антагонисти, но военната подготовка им помага да изградят доверие и приятелство. След подготовката много от наборниците са изпратени да се бият в Корейската война, но Бил и Пърси са зачислени към подобен на затвор тренировъчен лагер, където трябва да подготвят новобранци. Напрежението намалява единствено когато напускат лагера за кратко. Бил се влюбва в неподходящо момиче – красавица, която случайно среща на рецитал. Междувременно твърдоглавият Пърси си губи ума по Доун (Ванеса Кърби), сестрата на Бил, която се е върнала от Канада, оставяйки мъжа си и двете си деца... „Дълбоко емоционален филм, който пресъздава следвоенна Англия с любов, но и с ясното съзнание за осакатяващите последици от остарялата класова система, която все още съществува, въпреки усещането, че страната е на ръба на нова епоха. Пропит е с откровена носталгия и ненатрапчиво усещане за загуба.” „Много от героите в „За короната и страната” имат своите прототипи сред хората, които срещнах по време на отбиването на военната си служба през 1952 г. Всички големи събития, за които разказва филмът, са се случили така, както е показано - разкрива режисьорът. - Имах за задача да изнасям лекции на войниците, които щяха да участват в Корейската война. Бях ужасен, когато разбрах за гафовете, които доведоха до тази война. Написването на сценария ме освободи от стаените в паметта ми образи от онова време. Както и при „Надежда и слава”, спомените ми вече са заменени от сцените във филма. Връзката между паметта и въображението е загадъчна територия. И тук ми идват на ум думите на Ингмар Бергман, който казва, че когато снима филм, не се опитва да прави нещата истински, а живи.” Прожекции на София Филм Фест: 06-29.03.2015 г.