Филмът разказва за човек, който след тежко травматично събитие започва бавно да губи психическа стабилност. В началото той се опитва да води нормален живот, но вътрешното напрежение и чувството за вина постепенно се засилват. Спомени от миналото започват да изплуват на части - неясни, повтарящи се и често изкривени.
С развитието на историята героят все по-трудно различава кое е реално и кое - плод на въображението му. Обикновени ситуации предизвикват силни емоционални реакции, а отношенията му с околните се влошават. Той се изолира, затваря се в себе си и започва да преживява света по фрагментиран и нестабилен начин.
Постепенно става ясно, че в центъра на неговия срив стои дълбоко чувство за вина, свързано с инцидент или загуба в миналото. Това събитие не е показано директно, а се разкрива чрез символи и откъслечни сцени. "Падането" в заглавието има както буквално, така и метафорично значение - едновременно намек за случилото се и за психическото пропадане на героя.
Филмът завършва без ясен отговор дали той успява да преодолее травмата или напълно се изгубва в нея, като оставя зрителя сам да тълкува финала. Основният акцент е върху вътрешния свят на героя и разрушителната сила на неизживяната вина и травма.
