Спомени по повод “Властелинът на пръстените” - интервю

Спомени по повод “Властелинът на пръстените” - интервюИлайджа Ууд (Фродо), Лив Тайлър (Арвен), Джон Рис-Дейвис (Гимли) са сред ветераните в сагата. Година след триумфа на “Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена”, те се носят из облаците на славата и понякога си припомнят…

- Първата част от трилогията бе посрещната с такъв успех, че вашето съществуване със сигурност се е преобърнало…
Илайджа Ууд: В личен план за мен нищо не се е променило. Запазих приятелите си, не съм изменил съществено навиците си и се разхождам по улиците без бодигард! За сметка на това за кариерата ми нещата се промениха радикално. Вече не се боря за роля, а проектите сами идват при мен. Направо съм затруднен в избора.
Лив Тайлър: Успехът на “Задругата на пръстена” ни отвори вратите. Наш проблем е да се възползваме максимално от ситуацията, да избираме филми внимателно, да не се полакомим само от участия в блокбастъри.
Джон Рис-Дейвис: Мога ли да кажа същото? Не! Не рискувам да ме разпознаят на улицата при пластовете грим, които нося във филма. Представете си! Най-важната роля в кариерата ми, най-популярната,  се оказа персонаж, носещ огромна брада, каска и маска, така че само очите ми могат да бъдат идентифицирани. Трябва наистина да сте луд за връзване, за да приемете подобно предложение. Но честно казано, не съжалявам за нищо: ролята на Гимли ми донесе удовлетворение. Само дето ми се налагаше да преигравам, защото иначе костюмът поглъщаше актьорските ми усилия!
- Често си припомняте хубавите неща от снимачната площадка на “Властелинът на пръстените”. Едва ли обаче са били само хубави…
И. У.: Е, разбира се, че не! Умората след толкова месеци упорита работа, да ставаш в зори, за да тичаш в гората. В най-натоварените периоди работехме по 15 часа на ден, 6 дни в седмицата. За мен най-неприятен спомен остави една сцена в самия край на “Задругата на пръстена”, където Фродо спасява Сам от удавяне. Първоначално не просто протягах ръка, за да уловя приятеля си, а се потапях целия във водата. Когато излязох след 45 минути баня, бях направо посинял. Трябваше ми час, за да се стопля. Един повторен дубъл рискуваше да ми докара хипотермия, така че Питър Джаксън предпочете да преправи спасяването на Сам!
Дж. Р.-Д.: Честно си признавам, че на снимачната площадка бях дежурният мърморко. И обикновено странях от останалите, когато отиваха да вечерят или да пийнат нещо, защото гримът, дори след като беше свален ми причиняваше страдания. Най-вече последиците от използваното лепило, особено около очите. Щипеше и пареше, и настроението ми беше убийствено. Завиждах на останали, че почти не носят грим.
Л. Т.: Като елф аз нямах подобен проблем. За сметка на това трябваше да изглеждам съвършена, защото така си е представял елфите Толкин. За да заприличам на тях, се подложих на строг режим. Никакви сладкарски изкушения! Беше доста трудно, особено при положение, че снимките продължиха цяла година. Един елф притежава въздушна походка, все едно се движи на няколко сантиметра над земята  и не може да говори като останалите… Никак не е лесно да играеш безсмъртно, свръхинтелигентно и свръхелегантно създание! (Смее се)
- “Двете кули” изглежда доста по-тежък и по-мрачен от “Задругата на пръстена”, не мислите ли?
Ил. У.: “Задругата на пръстена” е просто един пролог. Нещата добиват истинските си измерения едва в “Двете кули”. Когато гледате трите филма един след друг, ще си дадете сметка, че трилогията “Властелинът на пръстените” формира най-амбициозния филмов проект на всички времена и най-верния на литературната основа - романа на Толкин.
Л. Т.: “Двете кули” веднага подема един много по-мрачен тон от първата част. Заплахата на Саурон и Саруман става все по-конкретна, отношенията между героите са обтягат и се усложняват. Арвен например, трябва да направи избор, който предопределя съдбата й.
Дж. Р.-Д.: Що се отнася до Гимли, той продължава да пренебрегва факта, че е джудже и е по-малък от всички останали. Още ме напушва смях като си представя, че на снимачната площадка бях най-едрия член на задругата - с няколко сантиметра по висок от Йън Маккелън. Настойчивостта на Гимли да не вижда нещата такива, каквито са му дава необикновена смелост. Особено когато на моста при Шлемов дол се бие рамо до рамо с Арагорн срещу десетки нападатели.
- Как ви се стори повторното връщане в Нова Зеландия за доснимането?
И. У.: Истинско щастие беше да преоткрием атмосферата и да се срещнем отново с приятелите си. Аз живях там 16 месеца по време на снимките и се чувствах като у дома си.
Дж. Р.-Д.: Върнах се с голямо удоволствие. Междувременно хората отговарящи за грима откриха ново лепило, което дразни по-малко кожата…
Copyright © 2024 Dir.bg.