Горещи хитове акостират на Киномания 2004

На 5 ноември в Националния дворец на културата започва дългоочакваната от киноманите световна кинопанорама. Над 55 игрални филма ще представят цвета на новото  кино в НДК – зала 1 и кино „Люмиер”. Горещите хитове от световния екран се събират в  Киномания 2004.

Само седмица след премиерата в България на „Убий Кил” се появява и следващото предизвикателство на Куентин Тарантино – „Убий Бил - част 2”.
След като две от отровните змии - Вернита Грийн и О-Рен Иши са ликвидирани (В „Убий Бил 1”), в списъка на Булката (Търман) остават още две кодови названия – Гърмящата змия Бъд (Майкъл Мадсън) и шофьорът на Бил, Ел – Планинска змия. Едва когато тези двамата са мъртви Булката ще се устреми към крайната си цел – Бил (Дейвид Карадийн). Във втората част от историята за отмъщението на Булката Куентин Тарантино отдава дължимото на всичко, което обича в киното.

След френетичния ритъм на първия филм режисьорът пуска в действие своята запазена марка – великия диалог на Тарантино. Ако “Убий Бил 1” е едно майсторско намигване към киното на японските бойни изкуства, “Убий Бил 2” отвежда към италианския спагети-екшън и хонконгските кунг-фу филми. В главите за Бъд и Ел основният фактор е не действието, а диалогът. След тренировката на Булката с великия кунг-фу майстор Пай Мей и невероятно смешните размени на реплики между учителя и чирака идва финалното разкриване на картите в стил Тарантино, от най-висока класа. Последният, решаващ сблъсък е изтъкан изцяло от диалог.

За Ума Търман това е определящ за кариерата момент, изстрелващ я в лигата на суперзвездите. Тарантино възкресява и кариерата на Дейвид Карадийн – след застоя, в който актьорът се озовава от телевизионните кунг-фу серии от седемдесетте години, неговият герой Бил наелектризира екрана при всяко свое появяване. Майкъл Мадсън и Дарил Хана са ненадминати Бъд и Ел. Мадсън играе като ранен звяр в смъртна схватка за живота си. “Убий Бил 2” е истинско съкровище за киноманиаците, отдаващо дължимото на толкова много и различни кино жанрове и запомнящо се повече от всичко с поразителната си история.

В звездната програма има и музикални изненади – „Вечната музика” (De-Lovely) – филмът, който ознаменува финала на фестивала в Кан тази година. Музикалният портрет на американския композитор Коул Портър, изпълнен с незабравимите му песни е на режисьора Ъруин Уинклър, по сценарий на Джей Кокс. Ъруин Уинклър е познат на българската публика като режисьор на „Проглеждане”, „Мрежата”, „Къщата на моя живот”(отново с Кевин Клайн) и продуцент на филми като „Роки”, „Разяреният бик”,„Автора, автора” „ТВ новини”, (негови филми са завоювали 12 Оскара), а Джей Кокс – като сценарист на „Бандите на Ню Йорк”, „Невинни години”, „Сватбен сезон”.
В бурната екранна история се впускат носителят на Оскар - Кевин Клайн, заедно с Ашли Джъд и Джонатан Прайс.

За избора на главната роля режисьорът казва „ Имах този сценарий още преди да започна „Къщата на моя живот”, но го оставих малко встрани. Докато снимахме, с Кевин си говорихме за много неща. Разбрах, че е учил композиране в гимназията и е добър пианист. Той беше точно актьорът, който ни трябваше”. Към актьорското съзвездие се присъединяват и  звездите на музиката – Роби Уилямс, Аланис Морисет, Шерил Кроу, Натали Кол, Даяна Крол, Елвис Костело. Лошото момче на поп сцената – Роби Уилямс изпълнява хита, дал заглавието на филма.

С прекрасните изпълнения на евъргрийни като Anything Goes, Every Time You Say Goodbay, Night and Day, So In Love бурното минало на Портър е представено под светлините на рампата, като акцентът е върху сложната му връзка с неговата съпруга и муза Линда Лий Портър.

“Вечната музика” е празнична музикална биография, създадена с богато въображение, в която са съчетани eлементи от театъра, камерната драма и мюзикълите на Портър за MGM, а резултатът наистина доставя удоволствие. Построен около емоционалното упование в живота на музиканта – неговата нетипична, често нестабилна, но винаги изпълнена с любов връзка с жена му Линда, – филмът черпи с пълни шепи от изобилния каталог на Портър с eвъргрийни. So in Love, Anything Goes , Let's Misbehave и още доста песни са майсторски използвани, за да илюстрират възходите и паденията на двойката, както и бисексуалните флиртове, които са ги провокирали.”
Роб Блекуилдър, Spliced

Още един бестселър оживява на екрана – „Манджурският кандидат” от Ричард Кондън.
“Манджурският кандидат” (The Manchurian Candidate) на режисьора Джонатан Деми („Мълчанието на агнетата”(Оскар за най-добър режисьор), „Филаделфия”, продуцент на „Адаптация”,  „Дявол в синя рокля”) се появява 42 години след едноименния филм, с участието на Франк Синатра. След убийството на Кенеди, Синатра изтегля филма за цели 20 години, боейки се от ефекта, който една сцена, би произвела върху публиката в светлината на трагичния инцидент. Тепърва светът на киното ще се произнесе дали “Манджурският кандидат” на режисьора Джонатан Деми с първокласните изпълнения на Дензъл Уошингтън, Мерил Стрийп и Лив Шрайбър е римейк на първокласния политически трилър на режисьора Джон Франкенхаймър с участието на Франк Синатра, Анджела Лансбъри и Лорънс Харви.

Във фокуса на тази завладяваща и противоречива политическа история е майор Бенет Марко (Дензъл Уошингтън), който произнася вдъхновяващи речи за военната операция в пустинята на Кувейт и героизма на сержант Реймънд Шоу (Шрайбър),  награден с почетен медал за спасяването на отряда на Марко. Нощем, спомените на Марко от пустинята се превръщат в зловещи кошмари и съмнения дали Шоу наистина е този велик герой, за когото всички го мислят. Когато Шоу се кандидатира в надпреварата за избори за вицепрезидент, насърчаван от амбициозната си майка, сенатор Елианор Прентис Шоу (Мерил Стрийп), Марко е принуден да действа, въпреки че военните власти подлагат на съмнение здравия му разум. Марко е решен на всяка цена да разкрие шокиращата истина, преди Шоу да влезе в Белия дом.

“В този филм Деми демонстрира не само майсторството си в съспенса, превърнало “Мълчанието на агнетата” в класика, но и човешко разбиране и вникване в образите, което не просто задълбочава филма, но и му придава нова енергия. Постоянният оператор на Деми – Так Фуджимото, постига една от най-добрите работи в кариерата си, а запознатите със страстта на режисьора към европейското арт кино и алтернативния рок ще оценят ролите на Бруно Ганц и Робин Хичкок.”- Глен Кени, Premiere

На 15 октомври „Ще танцуваме ли??” на режисьора Питър Челсъм направи своята световна премиера. По-малко от месец след това филмът се появява и на българския екран – в рамките на Киномания 2004. Филмът, по сценарий на Одри Уелс (”Под  слънцето на Тоскана”, „Прекрасният живот на Хелън”) е римейк на едноименната японска романтична комедия на Масаюки Суо от 1996 г., спечелила рекордните приходи от 9.5 млн. долара в Щатите Вдъхновен от остроумният и забавен хумор и запленяващата страст към танците на японския филм, тази нова версия идва в отговор на вечното търсене на смисъл и щастие в живота. През 2002 Ричард Гиър приема ролята на танцуващия адвокат Били Флин в хитовия мюзикъл „Чикаго” и печели Златен глобус за своето старание.

Той се наслаждава до такава степен на танцувалните сцени в „Чикаго”, че приема още една роля, която изисква пластични умения. Любовта към ритъма и танца го застига още в детските му години -  Ричард пише песни и се занимава с гимнастика (дори получава спортна стипендия). „Ще танцуваме ли??” го среща на екранния дансинг с латино дивата Дженифър Лопес. Гиър отново влиза в ролята на адвокат. Неговият герой – Джон Кларк се отдава на танците, заради пленителна инструкторка (Дженифър Лопес), но скоро увлечението към танца и музиката надделява. В задочния триъгълник се включва и съпругата на Джон (Сюзан Сарандън), която наема частен детектив, за да разкрие какво се крие зад странното увлечение.

Майсторът на романтичните комедии Гари Маршал отправя ново предизвикателство, наречено – „Приказният живот на Хелън” или "Прекрасният живот на Хелън" (Raising Helen). Режисьорът на „Дневниците на принцесата” 1 и 2, „”Внезапна любов”, „Хубава жена”, „Булката беглец”, „Франки и Джони”, на популярния ТВ сериал „Мърфи Браун” отново разсмива и дава поводи за размисъл. Главната роля е поверил на Кейт Хъдсън (по време на снимките я наричал с името на майка й – Голди (Хоун), с която снима „Извън борда” преди 17 години).

Главната героиня Хелън е най-ненадеждната кандидатка за Клуба на майките, докато по-голямата й сестра Джени (Джоан Кюсак) би могла спокойно да го оглави. Остава въпросът: защо тяхната сестра избира да повери грижите за децата си именно на Хелън в случай, че тя и съпругът и умрат преди те да са пораснали? Истинска мистерия наистина, чиято развръзка в края на филма е повече от задоволителна. “Модата и семейството не бива да се смесват” е съветът на шефката на елитната нюйоркска модна агенция, в която Хелън работи като асистент. Още повече когато семейството е представено от един неопитен родител и три деца, всяко със своите нужди и проблеми. Едно е сигурно – в този случай амбициите за кариера и мечтаният живот сред Нюйокския елит остават на светлинни години разстояние.

Като по чудо помощта за Хелън идва в лицето на красивия пастор (Джон Корбет), директор на Лютеранското училище, в което тя записва своите племенници. Кейт Хъдсън и Джон Корбет изиграват идеалната романтична двойка, а изпълнението  на “супер-мама” на Джоан Кюсак заслужава номинация за Оскар.