За сценария

Въпреки че днес е познат като ексцентричен милиардер, превърнал се в мистериозен отшелник, много малко хора знаят истинската история на индустриалеца Хауърд Хюз, който прави безразсъдни лупинги в бизнеса, авиацията и киното, за да се загуби накрая в бездната на фобиите и параноята.

Проектът на Мартин Скорсезе “Авиаторът” ще ни разкаже за всичко това. Идеята за филма е на Леонардо Ди Каприо, който още от самото начало е наясно, че няколко холивудски мегазвезди вече са изявявали желание да се превъплътят на екрана в този изключителен образ. Първоначално актьорът се обръща към режисьора Майкъл Ман, който от своя страна предлага идеята и на сценариста Джон Лоугън. Ман и Ди Каприо решават да фокусират историята върху ранните години на Хюз, а не върху лудостта му след това. След като Майкъл Ман решава да бъде продуцент на филма, двамата с актьора правят кратък списък с имена на режисьори, към които да се обърнат. И двамата смятат, че Мартин Скорсезе е най-подходящ за това.

Продуцентът Греъм Кинг, работил със Скорсезе върху “Бандите на Ню Йорк”, смята, че режисьорът има много от качествата на главния герой: “Марти пресъздава по невероятно реалистичен начин всеки детайл, като изпитва огромно уважение и любов към ерата в киното, когато Хюз е оставил своята следа. Той беше най-подходящият избор за режисьор на този филм”.  

“Той има много общи неща с Хюз”, продължава Кинг. “Той е много ясен и точен по отношение на това какво иска, носи душата на изобретател и обожава да прави филми. Невероятно удоволствие е да се работи с него”.

“Хауърд Хюз е проявявал невероятна храброст през живота си”, казва Скорсезе. “Той е типичен представител на 19-ти век, пионер областите на два велики феномена на следващия, 20-ти век: авиацията и киното. Той е бил велик шоумен, но историята му е свързана главно с алчност, корупция и лудост”.

Лоугън е изумен от невероятната история на живота на Хюз: “Обичам да пиша за американската история и за такива велики личности”, отбелязва той. “От самото начало бях сигурен, че Леонардо е най-подходящ за ролята, така че написах сценария, мислейки за него”.

Лоугън изследва живота на Хюз в продължение на година, прочитайки всяка книга, мемоар или архивен документ, до който може да се добере. “Това беше един изключителен период на открития за мен”, споделя сценаристът. “Смятам, че повечето от нас имат изградена представа за Хюз в главата си. Обикновено той е лудият отшелник, затворен в хотелската си стая, с дълги нокти и картонени кутии вместо обувки. Аз обаче открих един друг човек – енергичен млад герой, извел авиацията и киното до недостигнати до този момент висоти”.

При написването на сценария, Лоугън смята да постави времева рамка, определена от двете основни събития в живота на главния герой. Историята започва със създаването на “Ангели от ада”, когато Хюз е почти дете и завършва с налагането на TWA като най-голяма авиокомпания в края на 40-те години. Лоугън започва да изследва страданията и вълненията му в този период, като така ни позволява да разберем какви са били не само мечтите, но и демоните му.  

Както при всеки биографичен филм, и тук се налага Лоугън да вземе някои драматични решения, за да превърне историята в подходящ за филмиране сюжет. “Пресъздаването на 20 години от живота на човек в рамките на два часа води до доста промени. За мен най-важното беше да покажа не целия му живот, а самия Хюз, по-възможно най-правдив начин”.

След като Мартин Скорсезе се присъединява към екипа, Лоугън ентусиазирано се заема да изследва житейския път на индустриалеца в още по-големи подробности. Той, Скорсезе и Ди Каприо работят съвместно в продължение на месеци, като придават на историята свой почерк. “Те двамата ме вдъхновиха да напиша най-добрия си сценарий”, казва за колегите си Лоугън. “Най-важното за всеки от нас при адаптацията беше да постигнем високо ниво на достоверност. Те бяха фанатично настроени към истината и бяха изцяло отдадени на желанието си да вникнат в душата на героя”.

Независимо, че Хюз има афери с множество известни жени, Лоугън решава да ограничи броя им само до двете най-важни в живота му. “Предпочетохме да се фокусираме върху връзката му с Катрин Хепбърн, която е може би най-важната в живота му и с Ава Гарднър, с която е романтично обвързан в продължение на 20 години”, разказва сценаристът. “Избрахме ги, не само защото олицетворяват два коренно различни типа жени, но и защото всяка от тях оставя свой отпечатък върху живота му”.

Лоугън изследва в своя текст и заболяванията на Хюз – това, че като дете почти загубва слуха си, както и тежкото му душевно разстройство и фобиите му, които провокират странното му поведение. “Хауърд е бил наясно с тези проблеми”, отбелязва Лоугън. “Той е изпитвал постоянен страх, че може да полудее. Знаел е, че един ще загуби тази битка. Той е една наистина трагична фигура”.

Мартин Скорсезе обобщава: “Едно от възхитителните неща в “Авиаторът” е това, че можеш да видиш как този красив и умен млад мъж, така изпълнен с живот, се превръща в измъчван от собствения си вътрешен свят човек”.

Леонардо Ди Каприо добавя: “Хауърд Хюз е една от иконите на 20-ти век, като същевременно е и голяма загадка. По някакъв начин, колкото повече научаваш за него, толкова по-мистериозен става. Точно когато решиш, че си го разбрал, се появява нов, непознат пласт в историята му. Той е бил невероятен човек, мечтател, но иронията е в това, че след всичките му невероятни постижения, той е много самотен в края на живота си”.