“Агора“ на Аменабар е впечатляващ поглед към европейската история

Съществуваше опасност българската премиера на “Агора“ на Алехандро Аменабар да мине незабелязано, някак между другото. Което би било простимо за друга премиера, но за “Агора“ - не. Филмът е плътна и много смислена творба, която завладява с мащабност - както на историята, която разказва, така и с арсенала от киноумения, които използва.

Филмът на Аменабар обрисува годините, през които град Александрия в Римската империя е просмукан от идеите на ранното християнство. Хипатия Александрийска (Рейчъл Уайз) преподава на своите ученици в Александрийската библиотека философия, геометрия, астрономия. Нейната човешка същност е да се съмнява и да проверява нещата от живота. Но кой има право да се съмнява в Бог? Най-верният й роб Давос е християнин и това неизменно ги разделя. След време християнската религия става единствена, а всеки, който не желае да се покръсти в нея, излага живота си на опасност.

Разбира се, схематичното описание на сюжета не може да обхване всички пластове на посланията, които “Агора“ ни прави. Филмът поставя зрителя в позицията на наблюдател, пред който очевидните уж истини са подложени на сериозна ревизия, не само историческа. Виждаме не само как Рим и религията му отстъпват пред тържествуващото християнство, но се задават и уж наивни, а всъщност неочаквано провокативни въпроси: “Каква форма има Земята?“, “Земята ли се върти и защо тогава хората стоят здраво стъпили на нея?“.

Начинът, по който изглежда “Агора“, с изумителните декори и костюми, едва ли ще остави някого недокоснат от тази историческа авантюра на Аменабар. Филмът е носител на седем награди “Гоя“ - за най-добър филм, оригинален сценарий, операторско майсторство, специални ефекти, грим и прически, костюмен дизайн и сценография.

В ролята на Давос е Макс Мингела, а ученикът на Хипатия Орест, който по-късно става префект на Александрия, се играе от Оскар Айзък. Режисьорът Алехандро Аменабар изчака цели пет години (“Морето в мен“, 2004), за да режисира отново. Очевидно е имало защо и си и е струвало.
СЕГА