"Специален доклад" - изборът на актьорите

Специален доклад”  започва с един ден от живота на детектив Джон Андъртън. Човек, който е загубил всичко, той живее с идеята, че  Пред-криминал е отговорът на социалните проблеми. "Всъщност той е започнал тази работа, заради загубата на сина си и разпадането на семейството си", казва Круз за героя си.

Сценаристът Скот Франк започва историята с образа на Андъртън. "Що за човек би подкрепил такава система?", размишлява той. "Андъртън е загубил сина си, за когото се предполага, че е мъртъв, и той продължава да страда шест години по-късно. Чувството му за вина го превръща в най-големия поддръжник на системата, защото благодарение на нея други родители няма да изгубят своето дете – значи системата е добра".

Като ръководител на отдел Пред-криминал към Министерството на правосъдието, Андъртън носи отговорност за ориентацията във виденията на провидците – медиуми, държани в специално помещение, потопени в течност, които имат способността да виждат убийствата преди да са се случили. "Информацията от провидците отива в компютър и Джон разделя отделните картини, за да анализира предстоящото убийство: къде се случва, коя е жертвата, кой е убиецът и т.н.", разказва Круз.

Ъндъркофлър създава специален език на жестовете, чрез който Андъртън разделя и дирижира визуалната информация, получавана от провидците. Дава стоп-кадър, превърта напред и назад, увеличава отделни изображения или променя гледната точка. Изображенията на провидците са създадени от “Imaginary Forces”, които имат дял във филми като “Седем” и “Мумията се завръща”. "Провидците виждат бъдещето много призматично", обяснява Спилбърг. "Тези видения не са като на филм, с кадри и монтаж. Човешкото око вижда в кръгове. “Imaginary Forces” направиха виденията наистина органични."

"Стивън искаше компютърният език да е физически", обяснява Круз. "Той искаше да командвам компютъра с движения на ръцете като танц – той дори ми пускаше музика по време на сцената. Беше доста забавно".
Тримата провидци – Дашиъл, Артър и Агата – лежат в овален басейн в главната квартира на Пред-криминал, потопени в течност, която е биологически хранителна и едновременно им помага да канализират виденията в главите си. Тя също филтрира техните представи, така че провидците да виждат само убийствата. Въпреки че останалият свят няма представа кои са провидците или как действат, Андъртън живее с техните видения и прави връзката с единствената жена от тях: Агата.
Саманта Мортън (“Sweet and Lowdown”) описва Агата като "дете, което е по-мъдро от годините си". "Тя вижда човешките чувства и емоции, усеща болката и страданията им. Никак не й е лесно". Мортън признава, че ролята на Агата е най-трудната в досегашната й кариера, не само заради емоционалната същност и сложния й характер, но и заради чисто физическите изисквания на ролята. "Нищо не подготвя актьора да играе във вода – това е елемент, с който не съм свикнала", казва тя. "Изисква се съвсем различен език на тялото. Освен това се наложи да си избръсна косата и веждите. Трябваше да изглеждам прозрачна физически и емоционално".
"С трите същества в резервоара не се отнасят като с хора", казва Спилбърг. "Третират ги като зеленчуци, от които се произвежда вълшебен елексир, с чиято помощ могат да се спрат убийствата. Но Андъртън трябва да се научи как да се отнася с главния провидец, Агата".

Преди да зърне собственото си лице, визуализирано в Пред-криминал, Андъртън никога не си е задавал въпроси около арестите и обвиняването на хора, преди да са извършили убийство. Презумпцията е, че Пред-криминал – и провидците, които правят тази система възможна – никога не грешат.
"В началото на тази история виждаме Андъртън като абсолютен професионалист, защото той е най-добрият в тази работа", обяснява Спилбърг. "Но на него съвсем не му лесно, защото е изгубил сина си преди шест години, точно преди да започне тази работа и така и не е открил кой го е отвлякъл. Всички, които е обучил, много ги бива да спират убийствата преди да са се случили, те са най-добрите и сега трябва да тръгнат след него, въоръжени с всичко, на което той ги е научил".
"Андъртън е много агресивен, когато преследва хората, които ще извършат убийство", казва Франк. "Той се справя страхотно с откриването им, когато от малките и не винаги ясни частици информация трябва да открие как да ги намери. През работното си време е винаги съсредоточен и във върхова форма, но вечер, когато си е вкъщи ние виждаме един съсипан човек”.
Едва когато Андъртън се оказва извън системата, вярата му в нея започва да се пропуква. Първият знак се появява, когато представителят на Министерството на правосъдието Дани Уитуър, в ролята Колин Фарел (“Войната на Харт”), пристига в Пред-криминал да проверява системата в навечерието на националния референдум. Фарел описва Дани като "наперен и самодоволен; той е дошъл да си върши работата. Всъщност той е тук, за да се инфилтрира в екипа на Андъртън и се преструва на едно от момчетата. Готов е на всичко, за да напредне в кариерата си, за да стигне до върха.” “Беше ми приятно да играя тази роля", добавя актьорът.
Скот Франк отбелязва, че докато Андъртън е мотивиран от мъка и чувство за вина, Уитуър е мотивиран от религиозна вяра в правотата на провидците.
Прочутият шведски актьор Макс фон Сюдов играе Ламар Бърджес, който според Франк е нещо  като "бащинска фигура за Джон. Той го е взел под крилото си и се грижи за него."  Бърджес е създал институцията Пред-криминал, въз основа на изследванията на учения Айрис Хайнеман, в изпълнение на актрисата Лоуис Смит. Във филма провидците са пораснали деца, които държавата е отнела от неспособните им да се грижат за тях родители – често наркомани, и на практика ги е превърнала в машини за предсказване.

"Хората могат да са против смъртното наказание, докато загубят някого, когото обичат", казва Скот Франк. "Можем да сме напълно цивилизовани, докато броят на убийствата не премине определена граница и не решим да предприемем мерки. Ето така се зараждат диктатурите; винаги заради по-висшето добро. Използваме един цитат на Ейбрахам Линкълн във филма: “понякога е по-добре да пожертваш отделен крайник, за да спасиш цялото тяло”. Но колко далеч можеш да стигнеш в жертването на крайници и дали по-скоро не контролираш цялото тяло, вместо да го спасяваш?"
Copyright © 2024 Dir.bg.