34 филма от програмата на предстоящото издание на Киномания пристигат само за събитието и няма да имат разпространение по кината. Лентите ще се завъртят само и единствено по време на световната кинопанорама в НДК. “Трупата” е израз на почитта на Робърт Олтман към предизвикателния свят на балета и неговите танцьори от световна класа. Режисьорът на „Военнополева болница”(1970-Златна палма в Кан), „Бъфало Бил и индианците”(1976-Златна мечка), „Госфорд парк”(2001) отново доказва, че холивудските клишета нямат място в проектите му. И докато в „Прет-а-порте”(1994) Олтман разобличава фалша на модния свят, в „Трупата” витае неподправеният дух на изкуството на танца. Филмът е заснет по оригинален сюжет на актрисата Нийв Кембъл, базиран на опита й в Канадския национален балет. В центъра на ансамбъла от герои е младата танцьорка Рай – изгряваща звезда в чикагския Джофри Балет. Тя балансира амбицията си да стане танцьорка с необходимостта да работи като сервитьорка. Избягвайки драматизма на филми като “Повратна точка” с Шърли Маклейн и Ан Банкрофт, Олтман търси реализъм в документален стил – проследява подробно репетициите, възстановяването на изнурените тела, споровете около хореографията и самите изпълнения, всичко това заснето с любов от оператора Андрю Дън (снимал и “Госфорд Парк”). Едно знаменито телефонно обаждане и прякор от бурното детство свързва Роберто Бенини с „Пинокио” от много години. Някъде в средата на 70-те, когато Бенини е 22-годишен, получава следното телефонно обаждане: “Здравей, Пинокио ли се обажда? Тук е Федерико Фелини”. Още преди това дългоносият герой играе съществена роля в живота на Бенини. Откакто се помни майка му го нарича Пинокето (малкият Пинокио) – не толкова, защото Колоди е бил тосканец, колкото заради непослушанието на Роберто. Точно толкова непослушен е и неговият герой във филма “Пинокио”. Познатата история започва с няколко паднали борови дървета от каруцата, които се озовават при дърводелеца Джепето. Копнеещ за син, той издялква от дърво малка кукла. Но куклата оживява и се впуска в лудории, заради което Джепето е арестуван. Пинокио остава сам. След като получава строго предупреждение от Синята фея, Пинокио тръгва да търси баща си, става истинско момче и дори открива в себе си желание за приключения. По пътя си той среща всевъзможни чудаци. Бенини обмисля този проект дълги години, а първоначалната идея била да го реализира заедно с Фелини. „Пинокио” е най-скъпата италианска кинопродукция – 45млн.USD. Бенини е първият актьор - носител на Оскар за най-добра мъжка роля в неанглоезичен филм. Той е петият актьор, награден от Академията за роля в комедия – след Кларк Гейбъл, Джеймс Стюарт, Ли Марвин, Ричард Драйфус. „Животът е прекрасен” му донася най-престижното отличие – като режисьор и като актьор. Сега Бенини подготвя филм за войната в Ирак с работно заглавие „Тигърът и снегът” – и отново типично в неговия стил смята да направи комедия върху трагичния реален сюжет. Самият той също ще участва във филма, в партньорство с Жан Рено и неизменната си спътница в живота и на сцената – Николета Браски. В “Гъше перо” любимецът на българската публика Любиша Самарджич се представя в ролята на режисьор и продуцент. Актьорът е специален гост на Киномания 2004 и ще представи лично най-новия си филм. Първите сцени на този исторически филм с мелодраматичен привкус се развиват в динамичен приказен ритъм, който прелива в приятна фолклорна любовна история… Някъде в Банат, Войводина през 1914 г. безгрижното детство на Сава, Мария и Петрасин е прекъснато от Първата световна война. Сава и Петрасин са принудени да постъпят в Австро-унгарската армия. Четири години след края на войната Сава се завръща у дома. Историята продължава с емоционални битки, съдбите на героите са белязани от любовта и търсенето на по-добър живот. В разказа за далечната 1920 година са представени днешните проблеми, които са така съдбовни, както и преди почти цял век. “Гъше перо” на Любиша Самарджич е отличен със седем награди на тазгодишния Национален филмов фестивал в Херцеговина и се радва на огромен интерес на публиката. На фестивала в Ниш през август 2004 г. филмът получава четири приза – Императрица Теодора- за най-добра главна актриса, грамота за необикновена мъжка роля и награда за най-добър актьорски дебют. Филмът открива фестивала в Нови Сад, където печели наградата Бронзова Арена, представен е също и на кино форума в Сараево. Филмът се състезава в категорията за най-добър чуждоезичен филм на Американската академия за филмово изкуство. Специално за представянето на своя филм - „Завръщане от Индия” , на Киномания 2004 ще пристигне и режисьорът Менахем Голан - един от водещите режисьори и продуценти в израелското кино, най-популярният продуцент в Холивуд през 80-те. Заедно с братовчед си Йорам Глобус, с който работи от 60-те години, са реализирали над 150 кинопродукции, сред които дебютният им филм „Елдорадо” (1963), „Делта Форс” (1986), „Кървав спорт” (1988), „Фантом в Операта”(1989), Престъпление и наказание” (2002). Режисира и много театрални постановки в родината си ( завършил е театрално училище в Лондон). Проектът „Завръщане от Индия”, свързан с романа на Ейбрахам Йехошуа отлежава дълги години като идея, за да се появи на екрана през 2002г. В „Завръщане от Индия” действието се развива около пътуването на младия хирург д-р Рубин в Индия, заедно с шефа на болницата - Лазар и неговата съпруга -Дори. Целта на мисията – лечението на дъщерята на Лазар и Дори, заминала преди време в Бомбай, за да търси духовно просветление. Неочаквано между Рубин и Дори пламва любовна искра и ги въвлича в буйна и необикновена афера. След завръщането им в Израел, Дори се отдръпва, а младият доктор попада в сюрреалистичен свят. Филмът „Прогнозата за утре” на режисьора Йежи Щур, е отличен с наградата ФИПРЕССИ на тазгодишния международен филмов фестивал във Висбаден. Самият Йежи Щур, който е и съсценарист, изпълнява ролята на главния герой – Йозеф Козьол, който след 17 години в манастир, се връща към семейния живот, в който главни участници са: неговата съпруга, понастоящем живееща с престъпник; синът му, работещ за предизборната кампания на съмнителен политик; по-голямата му дъщеря, която живее в стъклен контейнер пред погледите на хиляди любопитни телевизионни зрители; и по-малката му дъщеря, която се интересува само от Интернет и приятеля си наркодилър. В усилията си да спаси домашните от самите тях, Йозеф забърква големи бъркотии. Но към края тази трагикомедия изглежда ще завърши щастливо. Може би утре времето ще бъде хубаво все пак. Филмът на Щур „Седмица от живота на един мъж” е представен в рамките на София Филм Фест 2001. В програмата на Киномания 2004 зрителите ще могат да видят и други актьорски превъплъщения на Щур -в панорамата на Кшищоф Кешловски.- Йежи Щур играе в 6 от филмите на Кешловски. Режисьор, сценарист и монтажист на „Слон” е Гюс ван Сант, когото българската публика познава с филмите му „Психо” и „Добрият Уил Хънтинг”. Филмът е номиниран за „Сезар” '04 за чуждоезичен филм, има и две награди в Кан’03 –Златна палма и за режисура. По какво се познава дали един обикновен ден в съвременна гимназия ще се превърне в кошмар? Безгрижно носещите се облаци по ведрото небе не вещаят никакви катаклизми. По какво се различава насилието от ритането на топка на поляната? Няма пръсване на куршуми, кръв, разкъсана плът или смърт, които да променят емоционалното въздействие. Две момчета без да им мигне окото, без всякакво угризение на съвестта, горчивина или каквато и да е емоция нападат училището с хладни оръжия, които са поръчали по Интернет. „Американски разкош” на Шари Спрингър Бърман и Робърт Пулчини е номиниран за Оскар за най-добър сценарий, за Златен глобус за най-добра поддържаща женска роля на Хоуп Дейвис, 2 награди на Ню Йоркската критика, за режисьорски дебют и за най-добра актриса, наградата на ФИПРЕССИ в секцията “Особен поглед” в Кан, наградата за режисьорски дебют на международния филмов фестивал в Единбург, наградата за игрален филм на фестивала Сънданс, 5 номинации за “Независим дух” ’03 – за най-добър филм, режисура, главна мъжка роля на Пол Джамати, поддържаща мъжка роля на Джуда Фридландър и сценарий, както и още редица престижни американски и европейски филмови награди. Създаден по едноименните комикси на Харви Пекар, сюжетът е оригинална смесица от фикция и реалност, представяща живота на комическия герой Харви Пекар. Филмът на режисьора Ханс Петер Моланд „Красивата страна” , с участието на Дамиен Нгуйен, Ник Нолти, Тим Рот, Бай Лин е епична история за надеждата. Една от последиците от американското участие във войната във Виетнам са децата, родени от виетнамски съпруги и любовници. В продължение на години виетнамките, имали връзки с американци, са отхвърляни от обществото, третирани като сподвижници на вражески интереси, а децата им, отглеждани от техните баби и дядовци, са подлагани на подигравки и малтретиране. “Красивата страна” представя историята на едно такова дете – Бин (Дамиен Нгуйен), родено от любовта между майка - виетнамка и баща – американец. През 1990 г., когато навършва 17 години Бин е принуден да напусне селото, в което живее и да потърси майка си в Сайгон, след което да се опита заедно с малкото си братче Там, което е от друг баща (Данг Куок Тин Тран) да избяга в Америка. Филмът проследява тяхното пътуване: до Ню Йорк и по-късно до Хюстън, в търсене на пропуснатото щастие. Ханс Петер Моланд е номиниран за наградата Златна мечка на Берлинския филмов фестивал през 2004 г. “Преодолявайки повечето от клишетата на азиатското кино и филмите за търсене на корените, съдържащи се в подобен материал, и подкрепен от сдържаното изпълнение на Тим Рот и великолепната поява на Ник Нолти във въздействащите финални сцени, “Красивата страна” е сериозен успех за норвежкия режисьор Ханс Петер Моланд.” “Докосване до пустотата” на режисьора Кевин Макдоналд е световно признат за най-добрият планинарски филм за всички времена. Филмът е отличен с на първа награда на тазгодишния 52-ри фестивал в Тренто, и като най-добър Британски филм на фестивала в Единбург и на Британската критика, както и със специалната награда на четвъртия международен фестивал на планинарския филм в Сливен. Мотото на “Докосване на пустотата” гласи: колкото повече се доближаваш до смъртта, толкова по-ясно усещаш, че си жив. След изкачване на голямата и опасна западна стена на Суила Гранде в Перуанските Анди Джо Симпсън и партньорът му Саймън Йейтс слизат надолу, когато се случва нещастие. Джо счупва крака си и това превръща рискованото спускане в отчаяна борба за живот. В тъмнината и беснеещата снежна буря – Саймън трябва да вземе съдбовно решение. “Докосване до пустотата” е разказ за самотната епопея на страх и страдание, за силата и смелостта на човека, които му позволяват да запази живота и вярата си в непоклатимата сила на приятелството. В посвещението на едноименната книга, по която е направен филмът, Джо Симпсън пише: “На Саймън Йейтс, заради дълга, който няма да му върна никога. На приятелите ми, които отидоха в планината и не се върнаха.”