Звезди

Дата на раждане - 09.12.1953
Място на раждане - Кристофър, Илинойс, САЩ

Джон Малкович има три сестри и по-голям брат; баща му, който е издател на списание за защита на околната среда, никога и в нищо не подкрепя сина си. "Той не бе в състояние да каже даже такива прости думи, като "браво, добре се справи" или нещо подобно", спомня си по-късно Малкович. Но с най-голямо неудоволствие говори за жестокото отношение на брат си. "Колкото по-често издевателстваше над мен, толкова повече ми се искаше да му отмъстя" - казва Джон и признава, че донякъде и това го амбицирало да се наложи в един от най-престижните отрасли на американския бизнес - киното. Пътят към славата обаче минава през много трудности, които преодолява с упорит труд.

Като начало успява да се преобрази физически, стопявайки тлъстините, които имал в излишък като тийнейджър. В училище се занимава с музика, следва за еколог, но се увлича по театъра и се прехвърля в университета на щата Илинойс, където изучава актьорско майсторство. За да се изхранва, работи като шофьор на училищен автобус и често смайва децата с пламенни декламации на откъси от Ницше и Шпенглер. "Някои от тези деца и до днес ми пишат - припомня си по-късно той и добавя - Приятно е да оставиш следа в душите на хората".

През 1974 г. с група приятели от колежа, сред които и Гари Синийс, основава в Чикаго експериментален театър, наречен "Steppenwolf" (Степен вълк). Актрисата Джоан Алън разказва, че по това време всички живеели като в комуна, обединени от любовта си към драматичното изкуство. Постепенно около нестандартната трупа израства един от най-интересните и влиятелни театри в САЩ.
През 1982 г. Малкович отива в Ню Йорк, където триумфира с ролите си в пиеси, като "Дивия Запад" (отличена с награда "Оби") и "Изгори това".

"Всичко, което знам за актьорската игра, съм го научил сам. Вземах някакви уроци в колежа, но те не ми бяха от полза. Работата ми с трупата в "Степния вълк" ми помогна да изуча тайните на актьорството", казва днес Малкович.

Още дебютната роля в киното в "Място в сърцето" (1984) му носи номинация за "Оскар". Втората си номинация ще получи 10 години по-късно за ролята на убиеца-психопат в екшъна на Волфганг Петерсен "Под прицел". Едно от най-известните му екранни превъплъщения е в ролята на виконт дьо Валмон от филма на Стивън Фриърс "Опасни връзки" (1988). Същата година Малкович дебютира и като продуцент с романтичната драма "Случаен турист".

Специално внимание заслужава актьорското му постижение в двойната роля на мистър Хайд и доктор Джекил в "Мери Райли" (1996), както и в екшъните "Въздушен затвор" и "Човекът с желязната маска" (1998). В последния е в компанията на знаменитости като Джереми Айрънс, Жерар Депардийо и Леонардо ДиКаприо.

Само преди дни Джон Малкович започна работа и върху първия си филм като режисьор на политическия трилър "Стъпките на танца" (2002 г.). В него ще разкаже за 12-годишното преследване на знаменития терорист Абимел Гусман, лидер на перуанската революционна организация "Сендеро луминосо" (Сияйна пътека).

Особено място в биографията на Джон Малкович заема необикновената дебютна творба на Спайк Джоунси "Да бъдеш Джон Малкович" (1999). Самият актьор твърди, че приел ролята, защото му допаднали и 26-годишният режисьор, и оригиналните идеи в сценария на Чарли Кауфман, провокиращи към размисъл над въпроса: какво прави с нас славата.

През 1982 г. Джон Малкович се жени за актрисата Глен Хедли. Причина за разпадането на брака им през 1988 г. е любовната му връзка с Мишел Пфайфър, докато се снимали в "Опасни връзки" (1988). През 1989 г. Малкович заживява с Николета Пейран, специалистка по азиатските култури, с която се запознава на снимките на филма "Под небесния покров" (1990). Тогава тя е асистентка на знаменития режисьор Бернардо Бертолучи.

Днес Джон и Николета живеят в Южна Франция заедно с двете си деца.

Малкович не обича да го хвалят за ролите му в киното. Дразни го фактът, че в Европа е по-популярен, отколкото в САЩ, а в същото време европейците не познават театралните му постижения. "Половината от живота ми бе посветена на театъра и когато ме превъзнасят за моите роли в киното, изпитвам същото, което би почувствал цигулар-виртуоз, когото са похвалили за удар по барабаните... Разбира се, не искам да омаловажавам филмовите си роли, но киното страшно ограничава актьорските възможности. Представете си човек, занимаващ се със сърфинг, на когото крещят "Стоп!" в момента, когато се е понесъл на гребена на вълната".

Освен с актьорство, продуцентство и режисура, Джон се изявява и като моден дизайнер. Умее да свири на тромбон, саксофон и китара. Отличава се с голяма широта на естетическите си вкусове. Единственият лош навик, с който отдавна се бори безуспешно, е пушенето. Обожава цигарите "Кемил" без филтър и не понася "Марлборо".

На онези, които го поднасят за филма "Да бъдеш Джон Малкович" повтаря: "Вярвайте си, че сте видели истинския Джон Малкович. Но никой не може да знае по-добре от мен самия, какво съм магаре!"