Звезди

Дата на раждане - 03.11.1935
Място на раждане - с. Йоглав, Ловешка обл., България

Георги Мишев Иванов - изтъкнатият български писател, сценарист и автор на някои от най-незабравимите български игрални филми, е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешка област. Напуска родното си село 14-годишен и през 1953 г. завършва Ветеринарния техникум в Ловеч, а през 1958 се дипломира в СДУ като журналист. Още като студент пише първия си сценарий и печели с него награда, но сценарият така и не стига до екрана. Работи за различни периодични издания в провинцията до 1967, когато става редактор в издателство "Народна младеж". От 1970, в продължение на повече от 20 години, е редактор и сценарист в киноцентъра "Бояна". През този период написва сценарии за филми, които вече са влезли в Златния фонд да българското кино. Сред тях са: ”Преброяване на дивите зайци” и „Вилна зона” на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят”на режисьора Иван Андонов, „Нне си отивай”, „Момчето си отива”, „Селянинът с колелото” и ”Матриархат” на режисьора Людмил Кирков и др. През 1999 г., по сценарий на Мишев, Иван Андонов засне телевизионния сериал „Дунав мост”, който предизвика разгорещени спорове и противоположни оценки, но остави малцина равнодушни. В последния си филм – сериалът от 2005 г. „Патриархат”, заснет от Дочо Боджаков, Георги Мишев вмъква собствени спомени, както и много от героите от предишни свои произведения. Така например Ран от "Момчето си отива" и "Не си отивай" се ражда в първата серия на "Патриархат" през 1935, в семейството на майстор бъчвар от село Югла. Майстор бъчвар е бил бащата Георги Мишев, а 1935-а е рождената година на сценариста. Сред другите герои, познати от предишните филми на писателя, но сега с тяхната по-ранна биография в някои епизоди от TV-поредицата по БНТ, са още: Дочо Булгуров и Йордан от "Селянинът с колелото", Щипана Бона от "Матриархат", другарят Недев от "Вилна зона", който в сериала сега се играе от Малин Кръстев, а брат му - от Васил Василев-Зуека. Филмите по сценарий на Георги Мишев са любими на поколения зрители, защото в тях има чувство за хумор, остра социална ангажираност, образи и ситуации, родени от реалния живот, с реалните проблеми и абсурди на малкия град и българското село по онова време – и никакви следи от така наречения социалистически реализъм. Нет Фокус