Джоуел Коен
Joel Coen
Биография
Сценаристът, режисьор и продуцент Джоуел Коен и неговият брат Итън, с когото работят винаги заедно, са си изградили репутацията на особени и изпълнени с фантазия кинотворци. С комбинация от проникновена ексцентричност, черен хумор, много ирония и често брутално насилие, филмите на братя Коен са станали синоними на стил. Започвайки с "Проста кръв" („Blood Simple”, 1984), техния брутален и стилен дебют, братята са създали достатъчно филми, за да се утвърдят като двама от най-завладяващите творци в американското и световно кино.
Джоуел учи в Нюйоркския университет, преди да се насочи към киното в началото на 80-те години. По-малката му сестра е психиатър. Заедно с по-малкия си брат започва да пише сценарии, работи и като асистент-монтажист. Идва ред на дебюта, като всеки от братята участва в написването на сценария и монтажа на филма, понякога под името Родерик Джейнс, докато Джоуел е изписван като режисьор, а Итън - като продуцент. Първият им филм получава положителни отзиви и им създава име на свежи и оригинални таланти.
Следващият им голям проект след „Crimewave” от 1985, на който са само сценаристи, а режисьор е Сам Рейми, е ексцентричната комедия „Да отгледаш Аризона” (1987) - далеч от мрачното насилие в предишната им творба. Тя спечелва одобрението и на критиката, и на публиката. Броят на почитателите им нараства, а Коен започват работа по „Прохода Милър” (1990) - ярък гангстерски епос със силна роля на Джон Туртуро, когото братята използват много успешно и в следващия си филм „Бартън Финк” (1991). Той носи на Джоуел наградата за нaй-добър режисьор и „Златна палма” в Кан през 1991, както и фестивалната награда за най-добър актьор на Туртуро. Сюрреалистичният, кошмарен филм разказва за творческия блокаж на един писател и утвърждава братята Коен като майстори на ексцентризма.
На фона на големия успех на „Бартън Финк”, следващата им творба „Генерално пълномощно” (1994) е сравнително разочарование и за критиката, и за публиката, въпреки че им спечелва още твърди почитатели. Но каквито и съмнения за творчески спад да е предизвикал „Генерално пълномощно”, „Фарго” (1996) ги заличава напълно. Черната комедия с много насилие и изненадващо топло сърце, напомня на „Проста кръв” с темите за алчността, корупцията и убийството, но не предлага възможностите за изкупление, които имат героите от по-стария филм. За „Фарго” братята си поделят „Оскар” за най-добър оригинален сценарий, а филмът получава и още един – за най-добра актриса на Франсис Макдорманд, за която Джоуел е женен от 1984 г. Двамата имат осиновен през 1994 г. от Парагвай син - Педро.
След „Фарго”, братя Коен започват работа по „Големият Лебовски”. Смес от нелепа кримка и извратена комедия, това е безгрижен, непочтителен преговор на суровия лосанджелиски детективски жанр. Филмът е посрещнат със смесени критически отзиви, макар и Джоуел да печели номинация за „Златна мечка” на кинофестивала в Берлин. През 2000 г. братя Коен се представят с комедиятна от ерата на Голямата депресия - „О, братко, къде си?”(2000 г.), съвсем свободна адаптация по „Одисея” на Омир. Без да губят време, братята почват работа по третия си филм и Джоуел получава третата си награда за най-добър режисьор в Кан - за изпълнения с мрачен хумор, монохроматичен "Човекът, който не беше там" („The Man Who Wasn't There”, 2001). С Били Боб Торнтън в ролята на скромен бръснар от малко градче, забъркал се в лабиринт от изнудване и измами, филмът избягва лудориите на „О, братко...” за сметка на мрачната атмосфера, повече в духа на по-ранни филми на Коен.
Две години по-късно Джоуел и Итън работят с Джордж Клуни в „Непоносима жестокост” - филм, който представя тяхната версия на ексцентрична-романтична комедия от 30-те години. Филмът е интересен и с това, че е първият в кариерата на братята, направен не по оригинален техен сценарий - те пренаписват вече съществуващ такъв. братя Коен се изявяват като изпълнителни продуценти на филма на Тери Цвигоф „Bad Santa” ("Лошият Дядо Коледа", 2003) - история по оригинална тяхна идея. През 2004 видяхме първия римейк на братята Коен - „Убийците на старата дама” с Том Ханкс. Този филм е и първият случай, в който Джоуел и Итън заедно са обявени за режисьори.
Задава се трети съвместен проект на Джоуел и Итън Коен с Клуни - шпионска комедия, озаглавена "Изгори след прочитане" (излязла през 2008 г.), която ще разказва за служител на ЦРУ, изгубил диск със запис на книгата, която пише. Очаква се снимките за филма да започнат през август или септември 2007 г.
