Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Гари Купър / Gary Cooper

Дата на раждане - 07.05.1901
Място на раждане - Хелена, Монтана, САЩ

Олицетворение на „силния, мълчалив тип” Този висок, лаконичен актьор дефинира холивудския героизъм, така както мнозина звезди никога не успяха. Много от неговите герои, бяха направени по американските стандарти: хора, които трудно се вбесяват, предпочитат мирните решения, но не се притесняват да прибегнат до насилие, когато са убедени, че така е справедливо. Въпреки, че вежливият Гали Купър е завършил колеж (и за кратко е работил като карикатурист във вестник), уменията му като ездач го изпращат в киното – първо като статист в няколко холивудски уестърна, докато му предлагат да замести втория главен герой във „The Winning of Barbara Worth” (1926), на Хенри Кинг. В първите си значими роли, той е заедно с Клара Боу в „It” (1927) и „Children of Divorce” (1927), с Ричард Алън и Бъди Роджърс в спечелилия Оскар „Wings” (1927), но самият той е голямата звезда в уестърните на Paramount ”Arizona Bound”, „Nevada” и „The Last Outlaw”. Играе с Колийв Мур в „Lilac Time” и с Нанси Каръл в „Shopworn Angel” две успешни драми от 1929, чието действие се развива по време на Първата световна война. С появата на говорящите филми, Купър става все по мълчалив в уестърните си; в „The Virginian” (1929), почти не си отваря устата. През 1930 играе в „The Texan” и „A Man From Wyoming” (само дотук вече 5 щата присъстват в заглавията на филмите му), преди да се срещне с екзотичната Марлене Дитрих в „Мароко” - a където е легионер, замесен в любовна история насред пустинята. Във филмите героите му обикновено са необщителни и срамежливи, но поведението му извън екрана разваля този имидж; връзките му с Клара Боу, Лупе Велес и други са както многобройни, таки и широко известни. През 1931 Купър играе решителен детектив в „City Streets”, гангстерска история, написана от Дашиъл Хамет. „The Devil and the Deep и „Сбогом на оръжията” (и двата през 1932, вторият – адаптация по книгата на Ърнест Хемингуей) го представят като романтичен герой. А в уж неточният му избор като за ролята на художник в „Design for Living” (1933, режисиран от Ернст Любич) по пиесата на Ноел Кауърд, Купър се справя прекрасно. За съжаление – защото определено има комедиен талант, той предпочита рядко да се снима в комедии. Кариерата му продължава с някои от най-успешните филми на Paramount през 30-те години: „The Lives of a Bengal Lancer” (1935), „Desire” и „The General Died at Dawn” (и двата през 1936), преди да премине към Columbia, за да играе Лонгфелоу Дийдс в „Мистър Дийдс отива в града” (1936), една от най-добрите комедии на Франк Капра и същевременно една от знаковите роли на Купър; тя му носи и първата номинация за Оскар. Обратно в Paramount той играе той Дивия Бил Хикок в „The Plainsman” (1936) на Сесил Б. ДеМил и в „Souls at Sea” (1937), преди да приеме една от най-необичайните си роли (тази на главния герой) в „Приключенията на Марко Поло” (1938), като продължение на творческата връзка с продуцента Сам Голдуин, започнал с „The Wedding Night” през 1935. Следват „The Cowboy and the Lady” с Мърл Оберън ”Bluebeard's Eighth Wife” (1938), отново на Любич по сценарий на Били Уайлдър и Чарлс Бракет, „Beau Geste” (1939) където играе млад английски аристократ, който постъпва в Чуждестранния легион за да спаси семейството си от позор. Следват още два продуцирани от Голдуин филми, „The Real Glory” (1939) и „The Westerner” (1940, в който мери остроумието си със съдията Рой Бийн на Уолтър Бренан), преди Купър отново да се събере с ДеМил за екшъна „Northwest Mounted Police” (1940). Следващите четири филма на Купър вдигат много високо стандарта за актьорска игра. Той е скитник-идеалист, който става медиен герой в горчиво-сладката история на Франк Капра „Meet John Doe” (1941), след това играе действителния пацифист-превърнал се в герой от Първата световна война Алвин Йорк в „Sergeant York”, и по-късно същата година получава Оскар за най-добър актьор а изпълнението си. В „Ball of Fire” (също 1941, филм на Голудин, продуциран от Хауърд Хоукс) демонстрира че не забравил как се играе в комедия; като един от професорите, привлекли остроумна танцьорка (Барбара Стануик) за да им помага в писането на речник на жаргона, Купър е много забавен. А в „The Pride of the Yankees” (1942, отнова за Голдуин), играе наскоро починалата бейзболна легенда Лу Гериг и отново получава номинация за Оскар. През 1943 отново е номиниран за Оскар за играта си в „За кого бият камбаните” (1943), базиран на книгата на неговия приятел Хемингуей, но следващите му филми, макар и приятни, не оставят трайна следа в историята на киното – до 1952, когато остаряващият, изглеждащ уморен Купър прави вероятно своята най-голяма роля – тази на шерифа, изоставен от жителите на градчето, които е защитавал години наред, в „High Noon” (1952). Филмът предизвиква много спорове и е определян едновременно като връх и антитеза на традиционния уестърн. Академията го награждава с още един Оскар за превъзходното му изпълнение. През април 1961 Купър е награден със специален Оскар за цялостен принос, който приет от неговия приятел Джеймс Стюарт. По това време страдащият от рак Купър е в болница. Месец по късно почива. За него един друг голям актьор, Джон Баримор, казва: "Този човек беше най-големият актьор на света. Той правеше без никакво усилие това, на което повечето от нас се учим цял живот – беше естествен. Начинът, по който казва прощалната реч на Лу Гериг в "The Pride of the Yankees" все още може да накара възрастни мъже – и жени, да се разплачат. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.