Гари Купър
Gary Cooper
Биография
Олицетворение на „силния, мълчалив тип” Този висок, лаконичен актьор дефинира холивудския героизъм, така както мнозина звезди никога не успяха. Много от неговите герои, бяха направени по американските стандарти: хора, които трудно се вбесяват, предпочитат мирните решения, но не се притесняват да прибегнат до насилие, когато са убедени, че така е справедливо. Въпреки, че вежливият Гали Купър е завършил колеж (и за кратко е работил като карикатурист във вестник), уменията му като ездач го изпращат в киното – първо като статист в няколко холивудски уестърна, докато му предлагат да замести втория главен герой във „The Winning of Barbara Worth” (1926), на Хенри Кинг. В първите си значими роли, той е заедно с Клара Боу в „It” (1927) и „Children of Divorce” (1927), с Ричард Алън и Бъди Роджърс в спечелилия Оскар „Wings” (1927), но самият той е голямата звезда в уестърните на Paramount ”Arizona Bound”, „Nevada” и „The Last Outlaw”. Играе с Колийв Мур в „Lilac Time” и с Нанси Каръл в „Shopworn Angel” две успешни драми от 1929, чието действие се развива по време на Първата световна война. С появата на говорящите филми, Купър става все по мълчалив в уестърните си; в „The Virginian” (1929), почти не си отваря устата. През 1930 играе в „The Texan” и „A Man From Wyoming” (само дотук вече 5 щата присъстват в заглавията на филмите му), преди да се срещне с екзотичната Марлене Дитрих в „Мароко” - a където е легионер, замесен в любовна история насред пустинята. Във филмите героите му обикновено са необщителни и срамежливи, но поведението му извън екрана разваля този имидж; връзките му с Клара Боу, Лупе Велес и други са както многобройни, таки и широко известни. През 1931 Купър играе решителен детектив в „City Streets”, гангстерска история, написана от Дашиъл Хамет. „The Devil and the Deep и „Сбогом на оръжията” (и двата през 1932, вторият – адаптация по книгата на Ърнест Хемингуей) го представят като романтичен герой. А в уж неточният му избор като за ролята на художник в „Design for Living” (1933, режисиран от Ернст Любич) по пиесата на Ноел Кауърд, Купър се справя прекрасно. За съжаление – защото определено има комедиен талант, той предпочита рядко да се снима в комедии. Кариерата му продължава с някои от най-успешните филми на Paramount през 30-те години: „The Lives of a Bengal Lancer” (1935), „Desire” и „The General Died at Dawn” (и двата през 1936), преди да премине към Columbia, за да играе Лонгфелоу Дийдс в „Мистър Дийдс отива в града” (1936), една от най-добрите комедии на Франк Капра и същевременно една от знаковите роли на Купър; тя му носи и първата номинация за Оскар. Обратно в Paramount той играе той Дивия Бил Хикок в „The Plainsman” (1936) на Сесил Б. ДеМил и в „Souls at Sea” (1937), преди да приеме една от най-необичайните си роли (тази на главния герой) в „Приключенията на Марко Поло” (1938), като продължение на творческата връзка с продуцента Сам Голдуин, започнал с „The Wedding Night” през 1935. Следват „The Cowboy and the Lady” с Мърл Оберън ”Bluebeard's Eighth Wife” (1938), отново на Любич по сценарий на Били Уайлдър и Чарлс Бракет, „Beau Geste” (1939) където играе млад английски аристократ, който постъпва в Чуждестранния легион за да спаси семейството си от позор. Следват още два продуцирани от Голдуин филми, „The Real Glory” (1939) и „The Westerner” (1940, в който мери остроумието си със съдията Рой Бийн на Уолтър Бренан), преди Купър отново да се събере с ДеМил за екшъна „Northwest Mounted Police” (1940). Следващите четири филма на Купър вдигат много високо стандарта за актьорска игра. Той е скитник-идеалист, който става медиен герой в горчиво-сладката история на Франк Капра „Meet John Doe” (1941), след това играе действителния пацифист-превърнал се в герой от Първата световна война Алвин Йорк в „Sergeant York”, и по-късно същата година получава Оскар за най-добър актьор а изпълнението си. В „Ball of Fire” (също 1941, филм на Голудин, продуциран от Хауърд Хоукс) демонстрира че не забравил как се играе в комедия; като един от професорите, привлекли остроумна танцьорка (Барбара Стануик) за да им помага в писането на речник на жаргона, Купър е много забавен. А в „The Pride of the Yankees” (1942, отнова за Голдуин), играе наскоро починалата бейзболна легенда Лу Гериг и отново получава номинация за Оскар. През 1943 отново е номиниран за Оскар за играта си в „За кого бият камбаните” (1943), базиран на книгата на неговия приятел Хемингуей, но следващите му филми, макар и приятни, не оставят трайна следа в историята на киното – до 1952, когато остаряващият, изглеждащ уморен Купър прави вероятно своята най-голяма роля – тази на шерифа, изоставен от жителите на градчето, които е защитавал години наред, в „High Noon” (1952). Филмът предизвиква много спорове и е определян едновременно като връх и антитеза на традиционния уестърн. Академията го награждава с още един Оскар за превъзходното му изпълнение. През април 1961 Купър е награден със специален Оскар за цялостен принос, който приет от неговия приятел Джеймс Стюарт. По това време страдащият от рак Купър е в болница. Месец по късно почива. За него един друг голям актьор, Джон Баримор, казва: "Този човек беше най-големият актьор на света. Той правеше без никакво усилие това, на което повечето от нас се учим цял живот – беше естествен. Начинът, по който казва прощалната реч на Лу Гериг в "The Pride of the Yankees" все още може да накара възрастни мъже – и жени, да се разплачат. Нет Фокус