Галин, или споменът не губи давност

За филма

Филмът е посветен на един почти забравен скулптор – Галин Малакчиев.

През 60-те и 70-те години на ХХ век работите му са определяни като упадъчни и „формалистични”, проводници на „буржоазно влияние” и „модернистично подражателство”, а днес изследователите ги разглеждат като реформаторски и смели, предизвикали революция в българската скулптура. Галин Малакчиев заплаща висока цена за всеки свой естетически избор и отстоява правото си да твори изкуството, в което вярва, независимо от клеймото на официозната критика.

Отдаден изцяло на работата си, унищожавайки тялото си, той е ваял телата на своите скулптури – онази необяснима форма на живот, в която инертния материал се одухотворява и очовечава.

Творбите на Галин Далакчиев са белязали градската среда на столицата: „Буквите” пред НДК, композицията с фламинго зад Мавзолея и много други, разчупили са естетическите граници на поколения столичани.

„Това е опит да възкресим времето, чрез живите спомени на неговите приятели и поддръжници”, казва за филма режисьорът Константин Занков и още „Скулптурата му никога не е била, не е и няма да бъде спомен. Днес тя звучи повече от актуално”.

Кастинг

Режисьор: Константин Занков