Рапсодия в бяло
Rhapsody in White

Комедия / 90 мин. / 2002 България

11:15 | 09.05.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Премиерна дата: 22.10.2002

Времетраене: 90 мин.

Рейтинг:

8 / 3 Вот

Актьор: Кръстю Лафазанов, Светлана Янчева, Камен Донев, Александър Дойнов, Ивайло Христов, Мая Новоселска, Филип Трифонов, Самуел Финци, Ирина Маринова, Христо Димитров, Диян Мачев, Златина Тодева, Христо Гърбов, Константин Коцев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Иван Григоров, Димитър Манчев, Стефан Костов, Люба Трифонова, Вера Сиракова, Илия Пенев, Катя Динева, Николай Павлов, Антонио Угрински, Диана Цолевска, Елена Русалиева, Славчо Маленов, Марин Младенов, Анатоли Божинов, Вяра Коларова, Владимир Колев, Яни Йозов, Лъчезар Лазаров, Максим Генчев, Владимир Пенев, Стоян Радев, Рангел Вълчанов, Петер Йордан, Валери Малчев, Борислав Стоилов, Никола Додов, Валентин Танев

Режисьор: Теди Москов

Сценарист: Теди Москов

Продуцент: Теди Москов, Кирил Гоцев, Радосвет Радев, Стефан Китанов, Евгений Михайлов

Оператор: Иван Тонев

Музика: Антони Дончев

Описание / Галерия / Трейлър / Aктьорски състав

Описание

Това е историята на една жена, но не съвсем жена. Не съвсем, защото е смешновато дебеличка. Защото е клоун, а жената-клоун е много тежка работа. През цялото време клоунът пречи на жената, а жената - на клоуна. Как и кога тези две страни ще сключат примирие, ще се обединят, за да свършат нещо заедно?! Това е един от въпросите, на който ще отговоря. Въобще всичко в живота на тази героиня е не съвсем. Работи като актриса, но не съвсем. Изиграва ролята на своя живот, но не съвсем. Накрая загива, но не съвсем. Разказ за изгубените поколения на една изгубена държава. Потискащо, особено ако ти остава още време за живеене в същата държава. Филмът е далеч от психологическия реалистичен разказ. Действията се случват, водени единствено от прищевките на разказвача. Така избраната стилистика изключва въпроси от рода на „защо героят постъпи така, след като...”, които най-често се отправят към драматургията на българските филми. Героите не са толкова човеци, колкото се водят по логиката на Уди Алън „и тогава аз нарисувах една алегория”. При този принцип едноплановостта не дразни, а конфликтите се раждат от сблъсъка на „едното” с „другото”. "Рапсодия в бяло" е екранизиран театър, като силата му е именно в симбиозата на двете форми на изразяване.

Галерия