Георги Калоянчев
Georgi Kaloyanchev
Биография
“Вгледайте се в Калоянчев! В неговото творческо горене, изумителна органика и спонтанност на реакцията, остра гражданска позиция, свещено отношение към репетиционния труд, свободен, импровизационен, сложен, високопрофесионален подход към ролята, в неговата фанатична, страстна любов към играта, в неговия природен вкус към трагикомичното у човек, вие ще намерите един непресъхващ извор на трочески импулси и размисли за себе си!” Младен Киселов:“Калата е артистично чудовище." Георги Тодоров Калоянчев е роден в Бургас на 13 януари, 1925 година. В края на 40-те, веднага след отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Според тогавашните критерии в него няма нищо “актьорско” – нито впечатляваща фигура, нито запомнящо се лице, нито богат тембър, с който да произнася патетични слова. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, Катя Динева – все ярки индивидуалности и никой не можел да види в него бъдещата голяма звезда на театъра и киното. Един ден през 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър), който обичал да гледа студентските упражнения, забелязва младият и как насища образа си в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. И веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. До истинската слава, обаче остава още доста време. През 1951 играе за първи път в киното в първия филм на съвременна тематика - “Утро над родината”. Комикът е душата на компанията в ролята на циганчето Сали. През 1956 се снима за втори път в киното - филмът е все на същата “производствена” тема – “Димитровградци”. Но преди това е настъпил временен застой – 5 години, в които Калоянчев не получава почти никакви роли, които да отговарят на творческия му потенциал. В театъра функциите му се свеждат до заместване на заболели актьори. Като виц от онова време е останала репликата на Масалитинов (когато му съобщили, че някакъв актьор е заболял) ”Викнете Калоянчев, той може всичко да играе. Той може да играе и жени”. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в “Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1967), Риксата в “Привързаният балон” (1967), Джордано Бруно в италианската продукция “Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1970), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1980), “Бон шанс, инспекторе” (1983), “За къде пътувате?” (1986)… общо повече от 50 игрални филма. През 1999 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те. През 2003 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2003 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – не онова звание, дадено от държавата – а в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}