В основата на “28 дни по-късно” са залегнали трайни...

“В основата на “28 дни по-късно” са залегнали трайни културни артефакти, предавани от уста на уста и бурно обсъждани в английските училищни дворове от десетилетия наред: романите на Джон Уиндъм (събуждането в запустяла болница е отправка към “Денят на трифидите”) и Джеймс Хърбърт (в една от сцените виждаме нашествие на плъхове). Заснет с достоверността на ръчната камера в стил “Догма” от Антъни Дод Мантъл (операторът на “Празненство” и “Последната песен на Мифуне”), във филма има място и за лиричност, когато оцелелите за кратко успяват да се почувстват като щастливи туристи сред зелените, влажни поля извън града. Най-чисто английският фантастичен филм на ужасите от десетилетия насам. И първият значителен кино-апокалипсис на новото хилядолетие.”