"Пизрачно" увеличаване на страховия фактор

Човекът зад първия филм (от 1960 г.) “13 призрака” – Уилям Касъл, прочут режисьор на филми на ужасите, си спечелва репутация като шоумен с новаторските маркетингови кампании, които правел за нискобюджетни си филми, от края на 50-те до смъртта си през 1977 г. Въпреки, че Касъл режисира и участва във филми от началото на 40-те, като продуцент става най-известен с трилъра на Роман Полански от 1968 г. “Бебето на Розмари”.

За да увеличи страховия фактор при реализацията на “13 призрака”, Касъл предложил нова атракция: “Illusion-O!” която давала на публиката възможност с помощта на специални очила да вижда на екрана призраци, невидими с невъоръжено око.

През 1999 г, продуцентът Джоуел Силвър – който редефинира екшън жанра със суперхита “Матрицата” и постави касови рекорди с “Открити рани” и “Ромео трябва да умре” – твърди: “Уилям Касъл разбира, че за да уплашиш наистина зрителите, трябва да ги накараш да очакват немислимото”.

В началото на “13 призрака”  семейството на Артър Критикос е сполетяно от пожар, след който не им остава нищо. Все още зашеметени и скърбящи от загубата на Джийн, съпругата на Артър и майка на децата, останалите остават смаяни, когато най-неочаквано получават като наследство дома на не особено близкия им чичо Сайръс, загинал при мистериозни обстоятелства.

“С този филм искахме да разкажем историята на едно семейство, подложило се на риск, защото не успява да устои на изкушението”, обяснява Бек. “Те се намират в труден момент от живота си и изведнъж им се предлага тази разкошна къща – за тях това изглежда като решение на проблемите им”.

За ролята на Артър Критикос, овдовелият учител, който се бори за спаси децата си, създателите на филма са се спрели на многостранния актьор Тони Шалуб, добре известен от участието си в ролята на таксиметровия шофьор в ТВ сериала “Wings” и от участията си в хитовите филми “Деца-шпиони”, “Първични цветове” и “Мъже в черно”.
“Артър не е някакъв герой, поне в началото на историята”, уточнява Силвър. “Той е обикновен човек, притиснат от трудности и изведнъж захвърлен сред необичайни обстоятелства. Тони Шалуб внася нюанси, дълбочина и искреност в страданието на Артър, но ни дава да разберем, че под повърхността той е много силен и способен на всичко, за да съхрани семейството си”. В добавка към предизвикателството да играе конфликтната фигура на бащата, Шалуб бил привлечен и от смразяващия и предизвикателен сценарий. “В този текст имаше нещо, от което ме полазваха тръпки, нещо, което наистина ми влезе под кожата”, спомня си Шалуб. “Бях завладян от концепцията да съм хванат в капан в тази стъклена къща, където човек остава напълно дезориентиран и не може да вярва дори на собствените си очи”.

В лицето на Ф. Мъри Ейбрахам, най-известен с увенчаното си с “Оскар” изпълнение на ролята на Салиери в “Амадеус” и по-наскоро с участието си в драмата  “Да откриеш Форестър”, създателите на филма открили актьор, който може да влее живот на енигматичния характер на Сайръс и с плашещото си присъствие и чар, да си партнира с будещия съчувствие герой на Шалуб.

“Когато обсъждахме героя на Сайръс, искахме да намерим динамична индивидуалност с безапелационно, властно излъчване”, припомня Адлър. “Познавам отдавна Ф. Мъри Ейбрахам и винаги съм искал да работя с него. Той умее да внушава елегантна заплаха, което го прави перфектния избор за ролята на Сайръс”. Ейбрахам бил впечатлен и от философските концепции на проекта. “Идеята за съществуването на призраци ме интересува и си помислих, че от тази история можем да научим много по този въпрос”, споменава той. “Според мен в нашето общество и в днешния свят идеята за духовността изчезва и това е една от причините за съществуването на толкова болка, гняв и насилие. В живота на Сайръс няма духовност; неговата мотивация е жаждата му за власт и енергията му служи, за да съсипва живота на други хора заради собственото си благополучие. В подготовката си за тази роля се чудех, от философска гледна точка, кого всъщност предаваш, когато предаваш приятелите си и тези, които те обичат? В действителност предаваш себе си. Това е странно високомерие”.

Шанън Елизабет, пленителната звезда от филмите  “Американски пай” и “Страшен филм”, играе Кати, дъщерята на Артър, която се оказва в центъра на семейната психологическа буря. “След като майка й загива, Кати заема нейното място в дома, и започва да се грижи за всеки”, обяснява Елизабет. “Много и е трудно да наблюдава колко страда баща й и как не може да превъзмогне загубата на съпругата си. Когато той наследява къщата на Сайръс, тя си мисли, че това може би ще донесе някакво успокоение и щастие за него. Къщата изглежда като сбъдната мечта, и Кати предполага, че лошите времена вече са останали в миналото”.

Когато семейство Критикос започват да се запознават с новия си дом – шедьовър на модерната архитектура, препълнен с колекциите на Сайръс от безценни антики – Артър и децата не могат да повярват на големия си късмет. Но не след дълго откриват, че зад елегантните кристални стени на къщата има нещо скрито: един по един, дванайсет зли призрака – всеки ужасяващо обезобразен от смъртта, която го е сполетяла – са на свобода и тръгват на лов за семейството. С помощта на измъчен медиум на име Рафкин и красивата Калина – войнстваща активистка, решена да освободи затворените призраци, Артър и децата не осъзнават, че са попаднали в смъртоносен капан.
“Рафкин е медиум, ясновидец, който чете като по книга съдбите на хората”, казва Матю Лилард, чието изпълнение на ролята на Рафкин следва запомнящите му се изяви във филмите “Писък”, “Тя е върхът” и “Лятна свалка”. “Така че през цялото време той вижда какво се случва зад ъгъла точно преди действително да се случи. Дарбата му на медиум е всъщност повече нещастие, отколкото благословия.”

“Отначало Рафкин пристига в къщата с намерение да изкара малко пари”, продължава Лилард, “но след това открива, че и той носи някаква отговорност за болката на Артър. Затова решава да остане и да помогне по някакъв начин, надявайки се с това да изкупи всички грехове, които е правил през живота си”.

“Мат внася много от чудесното си чувство за хумор в образа на Рафкин, който играе ключова роля в осъзнаването от Артър на истинската  същност на новополученото наследство”, отбелязва Силвър. “Той е забележително разностранен актьор – тази му роля например няма нищо общо с изпълнението му в “Писък” – неговия пробив”. Лилард признава, че потенциалът на сценария на “13 призрака” го е убедил да вдигне ембаргото върху участие във филми на ужасите, което сам си бил наложил. “След участието ми в “Писък”, ме беше страх да играя отново в друг хорър филм”, разкрива Лилард, “така че дълго време отхвърлях всички предложения, които бяха свързани с този жанр. Тогава се появи сценарият на “13 призрака”, който предлагаше новаторски поглед върху класическа история с призраци, и нямаше как да откажа”. Лилард прави кратка пауза и се усмихва, “Пък и на Джоуел Шумахер е много трудно да се откаже”.

Ембет Дейвиц била незабавно заинтригувана от своята героиня, яростната Калина и нейното необичайно занимание. “Калина е нещо като Грийн Пийс за призраците”, обяснява Дейвиц. “Тя е там, за да се убеди, че никой не се отнася към тях с насилие. Аз харесвам силата на Калина и нейната отдаденост на каузата й. Никога не съм играла някой толкова агресивен и яростен”. Ако искат да напуснат къщата живи, Артър, децата и техните мъртви съквартиранти, трябва да решат смъртоносна гатанка – фатален пъзъл, в който се крие ключът за  избавлението им …или за неизбежното им унищожение. Калина открива първата нишка за разплитането на смъртоносната енигма в “Арканум” - старинен ръкопис,  изпълнен с бележки и скици, включително и заклинания за ограничаване на измъчените духове, затворени в къщата. Но още по-тъмната тайна, скрита в “Арканум” разкрива, че къщата на Сайръс е нещо повече от впечатляваща конструкция от стъкло и метал. Къщата всъщност е машина – машина, която се захранва от енергията на духовете, когато те се освобождават. С нарастването мощта на машината, призрак след призрак, тя отваря Окулярът… или Окото на ада.

Според написаното в ръкописа “Арканум”, този, който контролира Окото, се превръща в най-могъщия човек на света. Оказва се, че Сайръс е построил смъртоносната машина под прикритието на дом, за да захрани Окото и за да преследва зловещите си намерения за неограничена власт.

“В основата си “13 призрака” не е “карнавал на злото”, свидетелства Шалуб. “Това е филм за тържеството на доброто над непреодолимите препятствия, и това е, което ме убеди да участвам”.