"Имате поща" - римейк на класическия филм на Любич "Магазинът зад ъгъла"

Работата по “Имате поща” започва, след като изпълнителният продуцент Джули Дърк гледа класическият филм на Любич “Магазинът зад ъгъла” и решава, че би могла да направи страхотен римейк. Успява да привлече вниманието на продуцентката Лорън Шулър Донър, която откупва правата от “Turner Pictures” - притежателите на филма.

Нора Ефрон и Делия Ефрон са си изградили завидна репутация като разказвачки и създателки на филми - те са следващите, към които се обръщат, за да се включат в написването на сценария и режисирането на проекта. Сестрите Ефрон в продължение на години са от феновете на “Магазинът зад ъгъла” и незабавно прегръщат идеята за осъвременяването на историята и заснемането на римейка. Идеята част от филма да бъде в света на Интернет принадлежи на Лорън Шулър Донър. В оригиналния филм Джеймс Стюарт и Маргарет Сълаван си кореспондират, пишейки си писма.

Шулър Донър усеща, че съвременната версия за анонимна кореспонденция е много по-вероятно да бъде осъществена чрез електронна поща, заемайки част от кибер-пространството. “Интернет ти позволява да постигнеш в много по-голяма степен искренност и интимност”, казва Лорън Шулър Донър. “Не се притесняваш, защото не познаваш човека , с когото разговаряш. Смятам, че навлизайки в пространството на Интернет, всеки от нас би могъл да изрази онова, което го вълнува, много
по-пълноценно, да създаде връзка много по-бързо, отколкото това би станало в една нормална ситуация лице в лице. Има много ясни правила, с които повечето от хората се съобразяват, когато се включат в Интернет”. Както казва Нора Ефрон: “Ти просто не казваш кой си - много по-сигурен си за своята безопасност, свободен си да кажеш каквото пожелаеш, без дори да се замисляш, че ще ти се наложи да се изправиш пред човек, който носи грозни обувки или нещо друго, появявало се единствено в кошмарите ти. Интернет изглежда безкраен, прилича на голям град, а всъщност е купчина от няколко села, пълни с хора, които се вълнуват от сходни неща и неизменно поддържат връзка един с друг.” Точно това усещане се долавя от начина, по-който Ефрон гледа на Ню Йорк, и особено на онази част на Горен Уестсайд, където се развива действието във филма.

Горен Уестсайд е самостоятелен, донякъде ограничен, реално съществуващ квартал. Изпълнен е с местенца, превърнали се в символи и други, които са носители на новото - малки магазинчета, съществували в продължение на десетилетия, чиито притежатели познават клиентите си по име; ресторанти, където клиентелата е от постоянни посетители; паркове, където децата играят ежедневно и добре се познават - и до всичко това израстват нови сгради,  в които хората живеят и работят и се борят за пространство и внимание. Кварталът съществува като едно органично цяло - развива се и расте, като в същото време успява да запази своя аромат, стил и ритъм на живот. Това е едновременно малко градче и част от голям град - приятелски настроен и поставящ забрани, приласкаващ и отблъскващ. Никой не познава този свят по-добре от собствените му обитатели - Нора и Делия Ефрон. Съвсем умишлено те са се опитали да възродят собствената си представа за квартала с цялото му многообразие и блясък.

Делия Ефрон с цялото си вдъхновение се опитва да пресъздаде топлотата, съществуваща в един специализиран магазин, за да се долови атмосферата, съществувала и в оригиналния филм. Работещите тук са като семейство - разказана ни е историята на две книжарници от напълно различен тип. “Книжарниците са се превърнали в нещо по-различно от магазини, в които си купуваш книги - това са места, в които хората се хранят и пият кафе, срещат се и прекарват заедно часове наред”, обяснява тя. Двете книжарници в “Имате поща”, доста се различават една от друга. “Магазинът зад ъгъла” е малка, обичана от всички книжарница за детска лителатура, превърнала се в неделима част от квартала в продължени на две поколения.  “Фоксбукс” е последната издънка на гигантска верига от магазини за книгоразпространение. Малкото магазинче предлага на своите млади клиенти часове, прекарани сред влюбени в книгите служители, изпълнени с познания за света, уют, който се дължи най-вече на собственичката на магазина. От друга страна, големият магазин, със своето кафене, отстъпки при големи покупки и намаления на цените, е създаден да обслужва клиенти от всякаква възраст, които биха почивали и общували помежду си сред купища книги и рафтове, изпълнени със списания. Сценографът Дан Дейвис смята, че заснемането на съответните епизоди на действително съществуващи места в Ню Йорк би постигнало долавянето на онзи уникален аромат на града, би придало уникалност на разказа много по-успешно, отколкото използването на филмово студио. Идеята е негова, но всички създатели на този филм ентусиазирано я приемат. Двете книжарници са създадени на улиците на Манхатън.

В действителност външната фасада на “Фоксбукс” става толкова истинска, че още докато я строят, минувачите непрекъснато питат екипа, кога ще бъде отворен новият магазин.