Актьорското присъствие

Актьорското присъствиеПри създаването на филми има един важен елемент, който винаги присъства. Независимо от напредъка на технологиите, онова, което движи всичко, е актьорското изпълнение. При такъв процес на работа като “Улавяне на движенията”, при който нюансите на изражението или особеностите на погледа са от първостепенна важност, са  необходими изключителни актьорски умения.

При първоначалните коментари на материала, Ханкс смята, че ще поеме една или две от мъжките роли. Когато обаче вече е наясно с възможностите на системата, Земекис предлага актьорът да изпълни и главната детска роля – тази на момчето. Земекис споделя: “Казах си: Щом разполагаме с такава техника, би било страхотно да можем да използваме актьор от калибъра на Том, с целия му опит, за ролята на осемгодишно момче.

Той каза “Страхотно! Можем ли да го направим?”. След това, разбира се, направихме тестовете”.

Въпросът е свързан главно с работа с мащабите. При изпълнение на детски роли от възрастни, реквизитът и декорите се изработват в мащаб 160 % от нормалната им големина, така че актьорът да изглежда малък на техния фон. Освен физическите измерения, които могат да бъдат променяни компютърно или чрез декори, Ханкс е този, който вдъхва живот на образа, нещо, което нито един специалист по ефектите не би могъл да направи. След като анализира предварителната работа, Ханкс решава, че жестовете и движенията му не са като на дете и е нужна промяна. Като истински професионалист, той все повече се потапя в изпълнението, докато постигне напълно детски маниери.

В крайна сметка Ханкс  изпълнява пет ключови роли във филма: момчето герой, неговият баща, кондукторът, мистериозният скитник и Дядо Коледа или, както самият той казва: “всички главни мъжки характери, с които момчето се среща. Всички тези образи носят смисъла на цялата история”.

Както Земекис отбелязва, може да бъде много объркващо да играеш без костюм и декори. Актьорът трябва да си припомня постоянно къде е прозорецът например, или да закопчава копчетата на дреха, която всъщност не носи, или пък, като в случая с Ханкс, да бъде висок колкото осемгодишно момче. Умножете това по пет и можете да си представите сумата от детайли, които е трябвало да има в главата си.

“Това, което смятах, че ще ме побърка, беше липсата на костюм”, признава актьорът. “Един единствен път облякохме костюми, за да бъдат компютърно сканирани. Мислех, че това ще проблем, защото нямах джобове, които да използвам. После обаче си спомних, че всъщност момчето първо носи халат, преди да се съблече, а кондукторът има джобове, фуражка и очила, които непрекъснато намества. Открих, че единственото нещо, което мога да променям според характерите, са обувките. Носех маратонки, когато играех момчето и различни чифтове обувки, когато изпълнявах ролите на кондуктора, скитника и Дядо Коледа. Това променяше позата и движенията ми и в крайна сметка – и героя ми.

“Изпитваш странно чувство за свобода, когато погледнеш колегите си и знаеш, че всички изглеждате по еднакъв начин в рефлекторните костюми и че цялото изпълнение е свързано само с движението на очите ти, гласа и тялото ти”, споделя актьорът.

При изпълнението на ролята на Дядо Коледа, Ханкс има специална идея за тона и тембъра на гласа, който иска да постигне, “смесвайки смешния образ, с който ние всички сме израснали, с нещо наистина мистериозно. Той не се смее по познатия начин “хо-хо-хо” през цялото време, въпреки че понякога го прави, все пак. Той е наясно със силата, която има неговото пристигане на Бъдни вечер, за да раздаде подаръци на децата по целия свят. Той прави това от хиляди години и дори попада в драматични ситуации” .

Заедно с Ханкс на сцената е и покойният Майкъл Джетър, който изпълнява ролите на локомотивния машинист Стиймър и огняра Смоуки – братя близнаци, които притежават коренно различна физика. Двамата добросърдечни и бъбриви братя показват на  момчето как работи влаковият локомотив. Момчето им помага със смяната на изгорелия локомотивен фар и това се превръща в едно от най-вълнуващите приключения за него. Джетър чете едновременно ролите, като се готви да изиграе едната или другата, но Земекис е толкова въодушевен, че иска той да изиграе и двете. Този толкова харесван актьор умира малко след като завършва работата си за филма. “Беше много трагично и неочаквано”, казва режисьорът, който спира работата по продукцията, когато научава новината. Това е последното участие на Джетър във филм.

Екипът избира Нона Гей за ролята на момичето, което се сприятелява във влака с момчето. Тя е номинирана за наградата “Имидж” за участията си във втората и третата част на “Матрицата”. Земекис казва за нея: “Нона е невероятна. Талантът й да разбира ролята и очарователния начин, по който пресъздава героинята си, беше точно това, което ни трябва”.

Според представите на филмовия екип момичето е силен и способен млад човек, тя е роден лидер, но нямаща представа за талантите си, независимо, че всички около нея ги забелязват. По време на авантюристичното си пътешествие до Северния полюс, тя постепенно започва да осъзнава възможностите си, които толкова време са били скрити в нея.

Многократно номинираният за наградата Еми Питър Сколари играе ролята на Самотното момче, заради което влакът спира в един от бедните райони на града. В резултат на нелекия живот в къщи, той е предпазлив към всичко, особено към вниманието и любезността на другите. Той колебливо се качва на влака, сякаш несигурен, че заслужава такава чест, и остава настрани от веселието на другите деца.

“Питър използва някои похвати на Бъстър Кийтън в ролята си”, казва Земекис. “Той носи дълбока тъга, която е особено натъжаваща, когато е изписана върху детско лице. Питър разкрива с невероятно чувство самотната душа на това момче”.

Друго дете от влака, Многознайкото, е изиграно от талантливия Еди Дийзен. “Написах тази роля, чувайки гласа на Еди в главата си. Той наистина може да бъде голям многознайко, което понякога е умиляващо, но и досадно”, смее се Земекис. Многознайкото не е лошо дете, просто му липсва малко скромност.

“Никога не сме виждали четирима възрастни да се забавляват толкова”, споделя Ханкс. “Докато Нона, Еди, Питър и аз играехме ролите на деца, напълно изгубихме ограниченията, които възрастта ни налага. Ние бяхме просто четири деца в един влак”.

Дългогодишният колега на Земекис Чарлс Флайшър, ветеран с 30-годишен стаж в киното и телевизията и най-познат като гласа на Заека Роджър, поема ролята на Главното джудже. Той отговаря не само за суетнята около изработването на подаръците на Северния полюс, но наблюдава Дядо Коледа чрез глобална проследяваща система.


По пътя към Северния полюс момчето и новите му приятели получават димящи чаши с топло какао от сервитьорите във влака, които започват да пеят, прекосявайки с подскоци надлъж и нашир вагона и танцуват около децата с табли над главата. За заснемането на тази сцена номинираният за Тони Бродуейски хореограф Джон Карафа тренира цяла трупа танцьори, които изпълняват всичко на живо. След това са пресъздадени като компютърни образи и монтирани сред декорите на вагона, без да е разлята нито капка от какаото.
Copyright © 2019 Dir.bg.