Поредната смела провокация на майстора на мрачните кинофантазии е на път за софийската си премиера. Новото пътешествие в света на движещите се образи, създадени от легендарния Тери Гилиъм ще се състои на 11-ия София Филм Фест. Тогава е и гала премиерата на последната продукция – дело на човека, създал хитове като „Бразилия”, „12 маймуни” и “Страх и омраза в Лас Вегас”!
Не пропускайте фестивалната прожекция на „Земя на приливите” !!!
Творбите на родения в Америка Тери Гилиъм, бивш член на комедийната група "Монти Пайтън", почти винаги са смешни, абсурдни и пълни с измислици, а визуалните и сюжетни находки остават завинаги в съзнанието на зрителя. И “Земя на приливите” не прави изключение. Екранна адаптация по романа на Мич Кълин, филмът е изпълнен с визии на границата между реалното и фантазията, неизменна част от всеки един филм на непокорния Гилиъм. Самият режисьор определя „Земя на приливите” като успешна кръстоска между „Алиса в страната на чудесата” и хичкоковския трилър „Психо”.
„Според мен оригиналната визия в един филм е реминисценция на нещо, което човек е видял в миналото и след това е забравил, че го е видял. По принцип не ме занимава въпроса как всъщност работи съзнанието ми и дори нямам желание да разбера отговора на този въпрос. Аз съм просто късметлия или съм човек без никакъв късмет, защото, когато се появят подобни гениални идеи в главата ми и аз не мога да намеря финансиране, за да ги създам, изпадам в страшен гняв...” споделя Тери Гилиъм, докато отговаря на въпроси на свои фенове по време на снимките на “Земя на приливите”.
Заснет като шокиращ и смешен, изследващ приородата на самотата и загубата, киноразказът в „Земя на приливите” отвежда зрителите в странно-ексцентричния вътрешен свят на едно девет-годишно момиченце на име Джилайза-Роуз (Джодел Ферланд). След смъртта на истеричната си майка, малката Джилайза-Роуз заедно с баща си Ноа (Джеф Бриджис) се отдава на уединен живот в разнебитена дървена къща, разположена между пшеничните ниви и необятното небе на прериите. Докато таткото е в плен на наркотиците, момичето е принудено да броди само, единствено в компанията на своите кукли, докато се губи и намира между фантазиите си, където светулките имат имена, а блатните хора се събуждат по здрач. Нещата се променят, когато Джилайза среща младеж на Дикенс, който веднага става най-добрият й приятел.
Тери Гилиъм открива родената в Британска Колумбия, Канада - Джодел Федерланд след изтощителен кастинг за главната роля, когато най-неочаквано получава видеокасета с нейно изпълнение, подбрано от канадската си кастинг-асистентка. Макар и съвсем млада Джодел Федерланд има натрупан сериозен актив от заглавия с ролите си в киното, телевизията и рекламните клипове. Но не опита, а изключителната й актьорска дарба и импровизаторски талант спечелват на нейната страна Тери Гилиъм. Който й се доверяава до такава степен, че я оставя да изиграе наяко от сцените натурално и неподправено без грам негова намеса. Обаянието и чара на младата актриса са и едни от предимствата на филма.
Тя идеално се сработва с опитния Джеф Бриджис и чепатата Дженифър Тили ( в ролята на майка й) и химията на снимачната площадка се пренася и на големия екран, когато “Земя на приливите” е окончателно завършен.....
“Обичам и мразя всичко свързано с киното, но и двете чувства събуждат апетита ми да снимам. И почти като рисуването или писането, снимането на филми въвлича толкова много и различни хора, толкова много усложнения – това е изксутво, което никога на можеш да овладееш до съвършенство. Можеш само да се надяваш, че един ден може и да научиш това изкуство, но истината е, че това никога няма да се случи. Има толкова неща в киното, които обичам да правя като дизайна, костюмите, движенията, актьорската игра, работата по сценария, ефектите и рисуването. Защото наистина няма нищо по-хубаво от това да правиш филми.
Тери Гилиъм е роден в Минеаполис, щата Минесота, през 1940 г. Емигрира в Англия през 1967 г., където със съдействието на Джон Клийз започва работа като сценарист и художник в телевизионно шоу. Именно там се запознава с Ерик Айдъл, Майкъл Пейлин, Греъм Чапман и Тери Джоунс и през октомври 1969 на екраните се появява „Летящият цирк на Монти Пайтън” – шоу, което превръща групата млади мъже в най-популярните комици на Острова. Черният хумор е запазената им марка, а пародията с общоприетите ценности – тяхна втора природа.
Тери Гилиъм е единствения американски член на известната британска комедийна група. Благодарение на дългогодишната си работа във Великобритания, режисьорът получава британско гражданство. Дебютният му игрален филм е „Монти Пайтън и Свещеният Граал”, режисиран съвместно с Тери Джоунс. Отличен е със „Сребърен лъв“ във Венеция за „Кралят на рибарите”. Повечето от филмите му започват и завършват с един и същи кадър, изобилстват от остроумни комедийни моменти и представялват завлдяваща визуална провокация за зрителя. Само преди година Тери Гилиъм се отказа от американското си гражданство и предпочете да запази само британското.
„Земя на приливите” има шест номинации в различни категории за канадската филмова академия, т.нар. Genie awards, а Тери Гилиъм получава наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Сан Себастиан през 2005.
Според критиката „Земя на приливите е най-лесният за проследяване филм на Гилиъм и най-разтърващият за гледане.