Визуалната картина на футуристичния сюжет на "Гатака"

Освен че измисля футуристичния сюжет на “Гатака”, Андрю Никъл се заема и с предизвикателството да създаде визуалната картина на този бъдещ свят. Той изпълва множество скицници с рисунки на архитектурата, дрехите и градоустройството на света на "Гатака". До започването на периода за подготовка, Никъл вече е изобразил вида на бъдещия свят до най-малките подробности. Режисьорът искал да избегне лъскавия космически дизайн на другите фантастични филми и вместо това се насочва към свят, който има ясно сходство с нашия - той съчетава инфраструктурата на 90-те с новоизмисления стил. "Винаги съм смятал, че ако не можеш да проектираш и напълно да прекроиш бъдещето, най-добре е да вземеш най-хубавото от миналото и настоящето и да ги пренесеш със себе си в бъдещето", обяснява той. "Мисля, че това смекчава вида на футуристичното общество, защото ако всички в него изглеждат като космонавти, публиката не може да се отъждестви емоционално с филма." Никъл се надявал да създаде свят, достатъчно близък до нашия, за да изглежда като едно възможно бъдеще. Той работи в тясно сътрудничество с творческия екип, за да вдъхне живот на този свят. Стейси Шер твърди: "Имахме късмет, че освен актьорския състав, и останалия ни екип бе първокласен - от Ян Роелфс, номиниран за “Оскар” като сценограф за "Orlando" (1993, реж. Сали Потър), до дизайнерката на костюмите Колийн Атууд, номинирана за Оскар за "Малки жени", операторът Славомир Иджяк, заснел "Три цвята: Синьо" и "La double vie de Veronique" (1991, реж. Кшищоф Кешловски), както и трикратният носител на “Оскар”, художникът по грима Ви Нийл ("Битълджус", "Ти баща, ти майка" и "Ед Ууд"). Сценографът Ян Роелфс бил вдъхновен от идеята на Никъл да създаде по-еволюционна и безвременна визия на бъдещето. "Обсъдихме идеята му в подробности", спомня си той. "Предложих да се стремим и към безвременна архитектура на сградите, защото така стават по-загадъчни и романтични. Много добро бе решението да използваме Обществения център на област Марин, проектиран от Франк Лойд Райт - майсторът на функционалната архитектура - който даде тона на компютърната и мемориалната зала в корпорация "Гатака". Стейси Шер добавя: "Мотото беше: “Никакви летателни апарати и пагони”. Андрю имаше блестящата идея, че бъдещето е изградено в класически стил, който никога не изчезва. С неща, които не остаряват -класическите линии на "Ситроен" за колите на бъдещето, класическа архитектура. В основни линии, той не искаше това да бъде история за бурно развитие на технологиите. В нея се разказва за хората и за онова, което ни прави личности." След като е уточнен общия вид на света, който трябва да бъде създаден, творческият екип започва да попълва детайлите - задача, изискваща неограничено въображение и прозорливост. Обикновени въпроси от рода на: "Как изглежда часовникът на бъдещето?" ("Това е часовник-телефон", обяснява реквизиторката Емили Фери, "но ние решихме да го направим много простичък - лъскав алуминий с екран в средата") или "Ще са необходими ли в бъдещето регистрационни номера на колите?" (екипът решава, че електромобилите ще имат идентифицираща информация, закодирана в чип) е трябвало да бъдат добре обмислени и да им се намери стилен отговор. Екипът дори довежда специалист по коли, който да им помогне в създаването на возила с класически, ретро дизайн, но които имат под капака си високо-технологични електродвигатели. Дизайнерката на костюмите Колийн Атууд трябвало да обмисли не само технологичния напредък, но и еволюцията на стила в създаването на облеклата за света на “Гатака”. Първоначалното й вдъхновение идва от избора на функционалната архитектура на Ян Роелфс. "Външният вид определено клонеше към модернизма и началото на 50-те години", отбелязва Атууд. "Или поне това важи за дрехите, докато великолепните прически се връщат към края на Втората Световна Война, когато е имало надежда и вяра в модерните неща. Тогава чувствата са били донякъде чисти и наивни, но от това са се родили някои много красиви неща, а считаното за модерно през 50-те и 60-те години изглежда модерно и днес. Палитрата на “Гатака” е много проста. Кадетите в “Гатака” носят морско-синьо, детективите са облечени в черно и синьо-сиво, а светът на Невалидните е наситено-зелен". Атууд се е погрижила за всички детайли на футуристичното облекло, включително и прическите, в една епоха, когато косата не е само украшение на главата, но и средство за идентифициране. "В тази история е много важно да не ръсиш свои клетки наоколо и прическите трябваше да отразяват това, тъй че решихме косата да бъде много прибрана и вдигната, ако е възможно, а ако е къса, да бъде прилежно сресана." Решен да избегне обичайните футуристични капани за изстрелването на ракетата, Атууд облича астронавтите на "Гатака" в семпли тъмни костюми, вместо конвенционалните скафандри и издути облекла. "Мисля", обяснява Атууд, "че за да се придаде подходяща визия на подобен филм, е необходимо да се махне всичко, което не се вписва в общата картина и да се оставят много празни места, което придава призрачното усещане за безвремие." Някои от най-странните елементи на костюмите в “Гатака” са необичайните приспособления, които Винсънт трябва да носи, за да мине за генетично съвършения Джером - като торбички с урина и отпечатъци с капка кръв в тях. Компанията за специални ефекти "Makeup and Monsters" изработва специални възглавнички на пръстите с цвета на човешката кожа, напълнени с кръв, както и автентично-изглеждащите изрезки от нокти и люспици кожа, които вкарват Винсънт в беля. Отговорничката по предметите Емили Фери трябвало да намери и подходяща изкуствена мигла, която да изобрази падналата мигла на Винсънт. "Човешките мигли не се виждат много добре на лента, затова слепихме заедно няколко мигли от козметичен салон. За различните случаи, в които косата служи като отправна точка на сюжета, трябваше да използваме най-различни косми, защото един единствен човешки косъм е толкова тънък, че въобще не няма да се види на лентата, така че трябваше да измислим нещо по-дебело, което в крайна сметка се оказаха косми от як и кон." Но през цялото време на тези творчески усилия, Андрю Никъл поддържа концентрацията на екипа върху това да се подсили историята с незабележими детайли, а не да се претрупва с прекалено лъскав външен вид. "По мое мнение историята трябва да е добре разказана, иначе няма значение дали ще я снимаме в картонена кутия или на огромна снимачна площадка. Ако историята не интригува зрителя, дизайнът остава само витринна украса - всички бяхме съгласни с това", казва Никъл. Една сцена, в която емоционалната страна на сюжета се прелива със зашеметяваща визия е изгревът над панелите за улавяне на слънчева енергия - по време на която Винсънт се опитва да поддържа измамата за съвършенството си заради растящата си любов към Айрийн. Технологията, природната красота и сложните човешки желания си дават среща в тази сцена, заснета в Слънчева ферма KJC, където 10 000 огледални панела събират енергия, подпомагаща електрозахранването на област Лос Анжелис. За Стейси Шер тази сцена е олицетворение на идеята на Андрю Никъл за “Гатака”. "В основни линии Андрю разказва една много човечна, предупреждаваща история за същността на онова, което ни прави човешки същества", обобщава тя, "но го прави с бляскав визуален стил, който ви кара да погледнете на света с други очи."