За кинематографистите на "Гатака"

Режисьорът и сценарист АНДРЮ НИКЪЛ прави екранния си дебют именно с “Гатака” - удивителна визия на едно не много далечно бъдеще. Роден в Нова Зеландия, Никъл описва себе си като номад, който е открил пътя си към киното в Лондон, където става известен сценарист и режисьор на рекламни клипове.
По-късно той се премества в Лос Анжелис, за да снима филми, според думите му, "по-дълги от 60 секунди". Следващият проект на Никъл ще бъде "The Truman Show", на който той е сценарист, режисиран от Питър Уиър и с участието на Джим Кери.
Компанията на продуцента ДАНИ ДЕ ВИТО "Jersey Films" е продуцирала пет игрални филма през последните две години: "Игра на пари", "Sunset Park" (1996, реж. Стийв Гомър, с Риа Пърлман), "Да почувстваш Минесота", "Свирепи създания", който събира отново актьорския състав на "Риба, наречена Уанда" и "Матилда", режисиран от самия Де Вито и с негово участие, в който играят още Риа Пърлман и Мара Уилсън. Един от най-преуспелите творци в шоубизнеса, Де Вито е написал сценария, режисирал и продуцирал няколко късометражни филма в ранните си години в Холивуд, но изявите му като режисьор най-сетне получават признание през 1987 г., когато режисира и изпълнява главната роля в "Throw Momma From the Train". Този успех е повторен две години по-късно с "Войната на семейство Роуз". И двата филма разкриват отличителния за Де Вито черен хумор. През 1992 г. Де Вито основава "Jersey Films" заедно с продуцентите Майкъл Шамбърг и Стейси Шер, след което режисира и играе заедно с Джак Никълсън в "Хофа". "Жестоката действителност (Хапки от реалността)" е първият филм, продуциран от компанията, в който Де Вито изпълнява функциите на продуцент, последван от "Криминале" на Куентин Тарантино, който печели “Златна палма” на фестивала в Кан през 1994 г., след което получава шест номинации за “Оскар” и печели Академична награда за най-добър оригинален сценарий. Де Вито е учил в гимназия "Our Lady of Mt. Carmel" и подготвителното училище "Oratory" в Съмит, Ню Джърси, но е участвал само в една училищна пиеса в ролята на Свети Франциск от Асизи. След завършването на училището той работи на различни места - но идеята да стане актьор никога не го напуска. Кандидатства в Американската академия за драматични изкуства, завършвайки я две години по-късно. Тъй като не успява да си намери работа, той се отправя към Холивуд и след като е безработен години наред, се завръща в Ню Йорк, където е избран за роля в една от трите едноактови пиеси, представени заедно под заглавието "The Man With The Flower In His Mouth". Бързо е затрупан от предложения за други сценични роли, включително онова, което ще предреши бъдещето му - ролята в "Полет над кукувиче гнездо". Три години по-късно Майкъл Дъглас, който гледа едно от представленията, кани Де Вито да повтори ролята си в удостоената с множество награди филмова версия, с участието на Джак Никълсън. Тази роля донася на Де Вито първото му признание в Щатите. След години упорита работа на театралната сцена и във филми като "Goin' South" (1978, реж. Джак Никълсън), "Мортадела" и "Scalawag" (1973, реж. Кърк Дъглас), Де Вито става "звезда за една нощ". Той става известен като звездата на телевизионния хитов сериал "Такси" и по-късно се снима в "Джуниър", "Ренесансов човек", "Батман се завръща", "Jack the Bear" (1993, реж. Маршъл Хърсковиц), "Парите на другите", "Близнаци", "Легенда за камъка", "Перлата на Нил", "Wise Guys" (1986, реж. Брайън де Палма), "Ruthless People" (1986, реж. Джим Ейбръхамс, Дейвид и Джери Зукър) и "Tin Men" (1987, реж. Бари Левинсън). Спечелил заветните награди "Еми" и “Златен глобус” за изпълненията си, Де Вито режисира и много от епизодите на "Такси". Два филма с участието на Де Вито са печелили “Оскар” за най-добър филм: "Полет над кукувиче гнездо" и "Terms of Endearment" (1983, реж. Джеймс Брукс). През 1975 г. със субсидия от Американския филмов институт Де Вито и съпругата му, актрисата Риа Пърлман, пишат сценария и продуцират филма "Minestrone", който е показан два пъти на филмовия фестивал в Кан и е преведен на пет езика. По-късно те пишат сценария и продуцират черно-белия 16-mm късометражен филм "The Sound Sleeper", който печели първа награда на Състезанието по изкуства в Бруклин. Двойката се появява заедно в пет епизода на "Такси". През 1985 г. Де Вито режисира себе си и Пърлман в епизод от "Amazing Stories" за Стивън Спилбърг. Режисира и участва заедно с Пърлман в "The Ratings Game" (1984) - хаплива сатира на телевизионната индустрия, която е заснета за ТВ канала Showtime. Де Вито и Пърлман създават своя собствена компания "New Street Productions". Първите им два проекта, "What a Lovely Way to Spend an Evening" (по преживяване на Де Вито като тинейджър в Асбъри парк) и "The Selling of Vince DeAngelo", са режисирани от Де Вито за кабелна телевизия.
Операторът СЛАВОМИР ИДЖЯК е и режисьор на игрални, телевизионни и документални филми. Бил е оператор на над 30 филма в Германия, Италия, Швейцария, Франция и родната му Полша. Два пъти е печелил награда за операторско майсторство на националния кинофестивал в Гданск. Работата на Иджяк личи в редица удостоени с награди филми. Той е работил с режисьора и свой сънародник Кшищоф Зануси във филмите "Година на спокойното слънце", който печели награда “Златен лъв” на кинофестивала във Венеция през 1984 г., "Imperativ" (1982), който получава Специалната награда на журито на фестивала в Кан, "Balance", "Contract" (1980), "From a Far Country: Pope John Paul II" (1981, за английската ТВ) и др. За режисьора Анджей Вайда той е заснел "Dyrygent" (1980). Иджяк е работил и с Кшищоф Кешловски в "La double vie de Veronique" (1991), "Кратък филм за убийството", който получава награди на фестивалите в Берлин и Кан и "Три цвята: Синьо", за който Иджяк получава награда “Osella D'Oro” за операторско майсторство на кинофестивала във Венеция през 1993 г., както и номинация за "Сезар" за операторско майсторство във Франция. Филмът е носител и на наградата “Златен лъв” от фестивала във Венеция през 1993 г. Иджяк прави американския си дебют като оператор на "The Journey of August King" (1996, реж. Джон Дюган). Неотдавна той засне и филма "Commandments" (1997, реж. Даниъл Таплиц). От 1994 г. до 1996 г. Иджяк е президент на STOFF - Обществото на полските кинотворци.
Сценографът ЯН РОЕЛФС, който има номинация за “Оскар” за работата си над "Orlando" (1993, реж. Сали Потър), има във внушителния си списък от изяви филми като "Съдебен заседател" и "Малки жени". Родом от Амстердам, Роелфс отначало учи за дизайнер на интериора. През 1993 г. той влиза във филмовата индустрия, където е създал сценографията на над 20 игрални филма. Роелфс става известен в Холивуд с изпипаните си до най-дребни детайли и осъществени с голямо въображение декори за режисьора Питър Грийнауей във филми като "Книгите на Просперо", "Номерирана смърт" и "Готвачът, крадецът, жена му и нейния любовник". Работата му го кара да пътува по света, проектирайки декори в места като Лондон, Прага, Мароко, Париж, Ню Йорк, Германия и Санкт Петербург.
В телевизията работата на Роелфс включва три проекта за Питър Грийнауей: "The Life of Darwin" (1992), "Death in the Seine" (1989) и "Dante's Hell" (1989). Разностранният дизайнер е проектирал декори за видеоклипове, реклами, музейни инсталации и филми IMAX. Другите му награди включват Награда за артистичен принос от Кан за "Номерирана смърт", номинация за "Феликс" за "Готвачът, крадецът, жена му и нейния любовник", а през 1991 - холандската награда “Златният телец” за най-добър сценограф.
За дизайнерката на костюмите КОЛИЙН АТУУД “Гатака” е най-новия филм в дългата й филмография, отразяваща забележителното й чувство за стил. В същата година, в която получава номинации за “Оскар” и за наградите на Британската академия за "Малки жени", Атууд създава и костюмите за "Уайът Ърп" и "Ед Ууд", вторият й филм за Тим Бъртън. Преди това е получила номинация от Британската академия за специалния й принос в "Edward Scissorhands" (1990, реж. Тим Бъртън) на същия режисьор. Неотдавна тя създаде костюмите за последния му филм "Марсиански атаки". Изящната й и разностранна работа може да се види и във филмите на Джонатан Дем "Филаделфия", "Мълчанието на агнетата" и "Омъжена за мафията". Атууд започва кариерата си като асистентка на сценографката Патриция фон Бранденстайн във филма "Рагтайм". Първата й соло-изява като дизайнер на костюмите е във филма на Майкъл Аптид "Firstborn" (1984). След това тя работи с известния сценограф Фернандо Скарфиоти, създавайки костюмите и сценичните декори за концертния филм на Стинг "Bring On the Night" (1985, реж. Майкъл Аптид). Това ранно сътрудничество с изпълнителя става причината Атууд да създаде костюмите и за други концерти и музикални клипове на Стинг.
Сред другите й филми се открояват "The Handmaid's Tale" (1990, реж. Фолкер Шльондорф), "Някой да ме пази", "Лоренцо" и "Joe Versus the Volcano" (1990, реж. Джон Патрик Шенли).
Композиторът МАЙКЪЛ НАЙМАН е написал музиката за такива чудесни филми като "Карингтън", "Пианото", "Le mari de la coiffeuse" (1992, реж. Патрис Леконт), "Книгите на Просперо", "Номерирана смърт", "Monsieur Hire" (1989, реж. Патрис Леконт), "Готвачът, крадецът, жена му и нейния любовник" и "Договорът на чертожника".