Интервю с режисьора на филма "Хавър" Аки Каурисмаки

23.04.2012 г.
Интервю с режисьора на филма Какво роди идеята за „Хавър”? Дали постоянно влошаващата се ситуацияс все по-големия брой емигранти? Или просто Ви се прииска да заснемете още един филм във Франция?

От няколко години мисля по тази идея, но не знаех къде да я заснема. Тя би могла да се случи в която и да е европейска страна, с изключение може би на Ватикана (или най-вече там), но ще е твърде специфична история. Най-логично би било да се спра на Гърция, Италия или Испания, защото при тях проблемът е, меко казано, най-тежък. Но аз пропътувах с кола разстоянието от Генуа до Холандия и открих, че искам да я разкажа в града на блус, соул и рокендрол музиката – Хавър.

Националният девиз на Франция е „Свобода, братство, равенство”. От него вие май сте оставил само идеята за братството.

Другите две винаги са били прекалено оптимистични! Но усещането за братство можете да откриете навсякъде, дори във Франция. Именно такова усещане за братство и близост съществува в квартала на рибарите в Хавър и то спасява малкото момче, но в истинския живот го няма, нали!? Надявам се да съществува, защото ако греша, ние вече живеем в обществото на мравките, за което Ингмар Бергман предричаше, че ще се появи.

Струва ми се, че колко повече насилие има по света, толкова повече расте вярата Ви в хората. Да не би да сте се превърнали в безнадежден оптимист?

Предпочитам версията на „Червената шапчица”, в която тя изяжда вълка, а не обратното, но в реалността предпочитам вълците пред бледите мъже от Уолстрийт.

Запознахте ли се с различни емигранти, за да напишете историята си?

Не, но съм се запознавал с емигранти по други поводи.

Избрал сте момче от Африка за символ на емигранта. Може ли да кажем, че младостта символизира и надеждата?

Във филмите ми няма символи, но като цяло имам повече доверие на младите хора, отколкото на някой на моята възраст. Разбира се, това не е всичко. Но поне вярвам безрезервно на Блонден Мигел, изпълнителя на ролята на момчето.

С този филм разширихте и кръга на актьорите, с които работите – имам предвид Жан-Пиер Дарусен, например. Въпреки това на мен ми се струва, че той изглежда така сякаш винаги е бил част от филмовото Ви семейство.

Разбира се, той отдавна се мотае наоколо. Досега обаче не му бях разрешавал да играе, а само да чисти студиото след снимки вечер.

Предизвикателство ли е да режисираш френски актьори?

Да режисираш френски актьори е привилегия.

Както и в „Бохеми” (1992 г.), и тук се опитвате да възкресите незабравимия романтичен образ на Франция през 50-те. Носталгично ли сте настроен към този период?

Може би съм малко бавен. Модерната архитектура дразни погледа ми. Но 70-те години на 20 век започват да ми се струват стилни... днес и сега. Слава богу, че винаги ще имаме вчерашния ден.

Същото можем да кажем и за препратките във филмите ви, в които има по нещо от Бресон, Бекер, Мелвил, Тати, Рене Клер, Марсел Карне.

Надявам се да е така, защото не съм внесъл нищо от себе си. Изучавал съм някои от филмите на Марсел Карне, но не бих могъл да открадна много, без да прескачам от полу-реалистична приказка към сериозна мелодрама.

Във филма Ви участва и френският певец Литъл Боб. Неговата музика присъства ли във филма?

Хавър във Франция е еквивалент на Мемфис, щата Тенеси, в САЩ, а Литъл Боб или Роберто Пиаца е Елвис в своето кралство, ако приемем, че Джони Холидей ще си стои в Париж. Макар че между тях може да се получи добър двубой.

Готовият филм отговаря ли на първоначалните Ви очаквания за него?

Повече или по-малко - мисля, че е това, което имах предвид в началото.

===

Кристин Масон

Филмът на Аки Каурисмаки "Хавър" ще бъде на екран от петък, 20 април в Дома на киното и Евросинема.
Copyright © 2020 Dir.bg.