“Облакът атлас” - кинопъзел с елегантно преплетена комедия с драма и съспенс

Има вечери, когато телевизионната програма, предлага няколко добри филма, които искаме да гледаме на всяка цена и само чакаме рекламните паузи, за да сменим канала.

Повече или по-малко успяваме да следим развитието на интригата на два-три филма едновременно. Е, не може да не се отчетат известни загуби, но пък сме доволни, че сме надхитрили системата и сме щастливи от резултата.

Подобна е структурата на “Облакът атлас”. На екрана текат едновременно шест новели, и зрителят следи развитието им без да натиска копчета, удобно разположен в креслото си и без рискове да пропусне важни моменти от развитието на фабулата.

За разлика от множеството филми, представящи взаимно преплитащи се истории, спазващи единството на време и място (класически примери остават получил три награди "Оскар" "Сблъсъци" (2004) или "Криминале" (1994), “Облакът атлас”, не се свени да прескача в различни епохи с характерната за киноекрана лекота, без да дава обяснения.

През 19 век, на борда на кораб, който пресича пресича Тихия океан, американски адвокат завързва приятелство с нелегален пасажер – избягал от робство чернокож. През трийсетте години на миналото столетие, в Англия, млад гей става сътрудник на самовлюбен, капризен и безскрупулен композитор. През 1973 година, журналистка от Сан Франциско се сдобива с компрометираща информация отнасяща се до местната ядрена електроцентрала. В наши дни, британски издател търси спасение от претендиращите за дял в печалбата му гангстери. В Нео-Сеул, през 2114 очарователна сервитьорка-клонинг възглавява революционното движение срещу антихуманната обществена система.

През 24-ти век, извънземна експедиция посещава нашата планета и се натъква на враждуващи кланове. Историите на пръв поглед нямат допирни точки. Това, което ги обединява са ситуациите, проблематиката, предизвикателствата пред персонажите и изпитанията на моралните им ценности.

Философските кинопослания по отношение на понятия като свобода, истина, саможертва, лоялност, етика, смърт и вяра обикновено се превръщат в досадно преживяване, пропито с наставнически и нравоучителен патос, гарантиращ досада. В почти тричасовия “Облакът атлас” тя липсва. С изключително сполучливи и недразнещи монтажни преходи, повествованието (не винаги линейно) се хлъзга от една история в друга, поддържайки смисловата връзка.

С нескрито удоволствие наблюдавах как авторите преплитат комедия с драма и съспенс, как елегантно подчертават водещите идеи, за да предложат на кинофеновете полуфабрикат, който те сами да довършат според вкуса си.
“Облакът атлас” изисква повишено внимание и концентрация от съвременния зрител, свикнал да консумира движещите се картинки с известна разсеяност. Началото на филма би могло да предизвика известно стъписване чрез необичайната си и накъсана форма. Постепенно нещата се наместват и настъпва момента на насладата от положеното интелектуално усилие.

Личната ми изненада дойде и от концепцията да се използват едни и същи актьори, за да се разкажат различни истории, вдъхновени от едни и същи идеи. И, ако шестте превъплъщения на Том Ханкс, Хали Бери и Хю Грант могат да предизвикат овации, то би следвало да се отдаде и заслуженото на виртуозността на гримьорите, които преобразяват до неузнаваемост познатите лица.

dalt