11 заглавия в надпревара за най-добър балкански филм на 19-ия София Филм Фест

23.02.2015 г.
11 заглавия в надпревара за най-добър балкански филм на 19-ия София Филм ФестНосителят на „Сребърна мечка” от Берлинале 2015 „Аферим!” („Aferim!”) (Румъния-България-Чехия-Франция) на Раду Жуде разказва история от Влашко през 19 век: местният пристав Костадин и неговият подрастващ син Йоница са пратени да хванат един избягал роб-циганин. Филмът поставя под въпрос така наречената „обективна” историческа истина и извежда на преден план начина, по който ценности и навици се предават от едно поколение на друго, как „духът на времето” и манталитетът създават реалността, как днешните въпроси (почти кармично наследени) са резултат от действия и постъпки, състояли се в миналото.

Аферим!” участва като проект в 10-ото издание на София Мийтингс през 2013 година. Двата предишни филма на Раду Жуде – „Най-щастливото момиче на света” и „Всички мои роднини” получиха признанието на фестивали като Сънданс, Берлин, Сараево. Продуцент от българска страна е Росица Вълканова („Клас Филм“).

Защо аз??” (“Why me?”) (Румъния – България – Унгария) на режисьора Тудор Джурджу разкрива хаоса и беззаконието, които царят на ниво законодателна и изпълнителна власт в държавата. Младият и амбициозен прокурор Кристиан изненадващо е назначен да работи по деликатно дело, в което по-възрастен негов колега е обвинен в корупция. Делото би могло да даде тласък на кариерата му, а има точно обратния ефект. Опитите на прокурора да извади истината наяве водят до разкриването на грандиозен план. Случаят му е отнет, а той е отстранен и принуден да млъкне.

Тудор Джурджу завършва режисура в Театралната и филмова академия на Букурещ. Собственик е на независимата продуцентска компания „Libra Film” и основател на „Трансилвания Филм Фест” в Клуж.  Двата му предишни филма „Болни от любов” и „За охлювите и хората” са представяни на СФФ. Български копродуценти на  „Защо аз??” са Борислав Чучков и Виктор Чучков син („Чучков Бадърс“).

В „Ксения” („Xenia”) (Гърция-Франция-Белгия) на Панос Х. Кутрас 16-годишният Дани напуска Крит след смъртта на майка си, за да отиде в Атина при по-големия си брат Одисей, когото никога не е виждал. Двамата заминават за Солун, за да търсят баща си. По същото време там се провежда кастинг за популярното шоу „Гръцка звезда”. Одисей е талантлив певец и Дани иска брат му да спечели състезанието...
Панос Х. Кутрас завършва режисура в Лондон и в Сорбоната. През 1995 г. в Атина основава продуцентската компания „100% Synthetic Films” и пише сценария за първия си пълнометражен филм – „Атаката на гигантската мусака”. С втория си филм – драмата „Истински живот”, той прави тотален жанров скок. Премиерата на филма е на фестивала в Торонто, а в Гърция печели Националната награда на критиката.

"Омбре" (България) е първият и единствен игрален филм на Захари Паунов като режисьор, който трагично загина през октомви 2014, след като филмът спечели диплом за цялостно актьорско изпълнение на „Златна роза”. 2014. Творбата е създадена по едноименния роман на Емил Тонев и е определена от критиката като балкански трагикомичен „ийстърн”. „Омбре“ е история за приятелството, любовта и толерантността, както и за невъзможността да ги постигнем по едно и също време и на едно място, особено тук – на Балканите. Егоцентризмът и вътрешният хаос или горещият темперамент, както и навикът първо да действаме, а после да мислим, водят до трагическа грешка, чиято жертва, както обикновено по тези географски ширини, става най-невинният.

Захари Паунов завършва УНСС (1986) и филмова и тв режисура в НАТФИЗ (2001). Работи като директор на продукция, продуцент и изпълнителен продуцент в български и чуждестранни филми.

В „Паметник на Майкъл Джексън” („Monument to Michael Jackson”) (Сърбия-Германия-Македония-Хърватска) Дарко Лунгулов разказва за  мечтателя Марко, който е в процес на развод с любовта на живота си. За да си върне жената и да спаси града, в който живее, той решава да издигне паметник на Майкъл Джексън, но кметът има други планове...

Дарко Лунгулов е сръбски режисьор, продуцент, сценарист и монтажист.  Документалният му филм „Бягство” печели Наградата на публиката на МФФ в Хемптън през 2004 г. През 2009 г. пълнометражният му дебют „Тук и там”, печели 16 престижни награди и става сръбското предложение за чуждоезичен „Оскар”. Филмът беше част от Балканската програма на 14-ия СФФ. „Паметник на Майкъл Джексън” участва като проект на 7-ия София Мийтингс.

Сивас” („Sivas”) (Германия-Турция) на Каан Мюждеджъ разказва за безрезервното приятелство на 11-годишния Аслан и старото бойно куче Сивас, след като Аслан спасява раненото животно. Каан Мюждеджъ учи кино в Берлин и в Нюйоркската филмова академия. „Сивас” е игралният му дебют.

Бота” („Bota”) (Албания-Италия) на Ирис Елези и Томас Логореци представя съвременна Албания чрез житейските истории на трима души. Джули, Нора и Бен работят в изолирано градче. Семействата им са преселени там по време на комунизма. Под неодобрителния поглед на Джули Бен има връзка с Нора и едновременно с това мечтае да развие бизнеса с кафенето си. Спокойствието им е нарушено, когато започва разширение на близкия път.

Ирис Елези завършва филмова теория и критика, антропология и женски науки в САЩ. През 2001 г. приключва и обучението си в „Tisch School of the Arts” в Ню Йорк. В момента живее и работи в Тирана, където преподава киноанализ. Логореци снима документални филм, пише сценарии и дори играе в различни кинопродукции. „Бота” е пълнометражният им дебют.

Такъв е редът” (“These Are the Rules”) (Хърватска-Франция-Сърбия-Македония) на Огньен Свиличич разказва за обикновено семейство от Загреб, чийто 18-годишен син е нападнат и пребит на улицата. Родителите имат финансови проблеми и докато се опитват да получат адекватна медицинска помощ, състоянието на момчето става критично.  На фестивала във Венеция ’14 филмът е отличен с наградата „Хоризонти” за най-добър актьор или актриса (Емир Хаджихафизбегович), а във Варшава ’14 Огньен Свиличич получава приза за най-добър режисьор. Пълнометражният му дебют „Бих искал да съм акула” през 2000 г. е отличен с Наградата на критиката на фестивала в Пула. От 2008 г. Свиличич е и преподавател по драматургия в Академията за драматични изкуства в Загреб. Участвал е на София Филм Фест с филмите си „Армин” и „Два слънчеви дни”.

Островът на любовта” („Love Island”) (Хърватска-Германия-Босна и Херцеговина-Швейцария) на Ясмила Збанич ни пренася на брега на Адриатическо море, където чаровният мачо Грабо е на почивка с бременната си съпруга Лилиан. На „Отровът на любовта” двамата съпрузи се запознават с привлекателната Флора – инструкторка по скуба дайвинг през деня, певица и танцьорка през нощта. Гребо веднага се влюбва в нея, без да подозира, че жена му и Флора имат общо минало.

Ясмила Збанич завършва режисура в Академията за драматични изкуства в Сараево. През 1997 г. основава артистичната асоциация „Deblokada Produkcija”, с която снима няколко документални и късометражни филма. През 2006 г. дебютният й пълнометражен игрален филм „Гърбавица” печели „Златна мечка” на фестивала в Берлин. През 2007 г. филмът е част от „Балкански филмови срещи” на 11-ия София Филм Фест. Ясмила е един от 6-мата режисьори, които бяха част от емблематичния омнибус филм „Поколение: изгубени и намерени“ „Lost and Found“, открил програмата „Форум“ на Берлинале. Останалите режисьори във филма са Надежда Косева, Кристиан Мунджиу, Корнел Мундруцо, Стефан Арсиениевич и Маит Лаас.

Травелатор” („Travelator”) (Сърбия) на Душан Милич разказва за 18-годишния запален геймър Слав, нает от сръбската мафия за професионален убиец. Бежанец от войната, младежът има рядката възможност да пътува до САЩ, без нужда от виза. Затова приема да отиде в Лас Вегас и да отстрани сръбски криминален тип, който е в програмата за защита на свидетелите.

Българската публика познава работата на Душан Милич от филмите му „Ягода в супермаркета” и „Гуча!”, получил Наградата на публиката на 11-ия СФФ. Душан Милич е един от сценаристите на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008), заедно с Илия Троянов, Юрий Дачев и Стефан Командарев. „Травелатор” бе представен като проект на 5-ия София Мийтингс.

„Следвай гласа ми” (“Come to My Voice”) на Хюсеин Карабей (Турция-Франция-Германия) е сърдечна и сложна одисея, изпълнена с кротък хумор. Историята - в отдалечено планинско кюрдско градче малката Жиян е притеснена, защото баща й е арестуван от турската полиция заради подозрения, че е част от престъпна група. Той може да бъде освободен, само ако семейството предаде оръжието му, каквото той никога не е притежавал. Тогава бабата на Жиян – Берфе решава да намери оръжие. Двете тръгват пеша на дълго пътешествие през спиращи дъха планини, за да стигнат до своите роднини, че и отвъд, в непознатото.

Хюсеин Карабей е считан за един от новите режисьорски таланти на Турция. Документалният му филм „Тиха смърт” е показван на много международни кинофестивали. Освен че снима филми, той също изнася лекции в университети и културни организации в Турция. „Моят Марлон и Брандо” е първият му игрален филм, отличен с наградата за най-добър балкански филм на 13-ия СФФ. „Следвай гласа ми” е проект на 6-ия София Мийтингс.
Copyright © 2019 Dir.bg.