Звезди

Дата на раждане - 23.05.1965
Място на раждане - Вупертал, Германия

Определен отрано като най-ярката надежда на немското кино, Toм Тиквер бързо си изгради световно има като свеж визуалист с енергичен и страстен киностил. Още след филма, с който направи пробива си, „Бягай, Лола” (1999), и последвалия го „Принцесата и воинът” ("Der Krieger und die Kaiserin", 2000), Тиквер е сравняван с Кшищоф Кешловски - заради стилистичните си проучвания на ефектите от шанса и избора за човешкото състояние.

Любовта му към киното започва на 11 години, а на 12 снима с любителската си камера формат Super 8 първия си филм – „Годзила”. И макар огромното влечуго да е направено от пластилин, сградите и колите с размери на кибритени кутийки, безжалостно разрушавани от чудовището, изглеждат почти като истински. На 14 Тиквер започва работа в кварталното кино "Синема" и на негово разположение са ключовете от трите киносалона – нощем, след последните прожекции, той може да си пуска до безкрай любимия си филм „Блейд Рънър”. В този период момчето Том се сблъсква с киноленти от различни епохи, стилове и направления. Особено влияние му оказват филми като „Хелоуин" на Джон Карпентър, "Жулиета и призракът” на Федерико Фелини, а също и произведенията на Майкъл Чимино, Луис Бунюел и Джон Касаветис - което впрочем се усеща и до днес в работата му.

След като завършва училище през 1979, Тиквер се премества в Берлин, където почти десет години работи като програматор в кино "Мовименто". Именно там се срещат бъдещите основатели на обединението "X-Filme Creative Pool". Малко по-късно Тиквер прави още една крачка към мечтаната кариера и започва да снима биографични очерци с режисьори като Кроненбърг, Вендерс, Гринуей и Каурисмаки. По-особено е отношението му към датския кинотворец Ларс фон Трир, чийто филм "Пореща вълните " ("Breaking the Waves") му прави незабравимо впечатление.

През 1991 година Том Тиквер прави първия си професионален късометражен филм "Because", ранна скица на „Бягай, Лола!”, в който хронологията на събитията също е обърната с главата надолу. Лентата получава премия на кинофестивала в немския град Хоф. В 1993 излиза режисьорския дебют на Тиквер – „Die tödliche Maria" („Смъртоносната Мария”), в който се усеща отдавнашното влечение на автора по творчеството на Дейвид Линч и Алфред Хичкок. През 1994 Том Тиквер, Щефан Арндт, Волфганг Бекер и Дани Леви създават продуцентската компания „X-Filme Creative Pool", впоследствие превърнала се в синоним на качествено и новаторско кино.

През 1996 Тиквер пише като съавтор сценария на филма на Волфганг Бекер „Das Leben ist eine Baustelle”. На 30 октомври 1997 по екраните излиза втората режисьорска работа на Тиквер "Winterschläfer" – критиците са в еуфория от мрачния трилър, но филмът не събира никаква публика. Третият и за момента най-успешен филм на Том Тиквер започва пътя си по екраните на 20 август 1998 година и още в първия си уикенд изплаща разходите по производството си. По-нататък „Бягай, Лола!” триумфира по екраните на над 40 страни, което си е истинска сензация за немски филм. Обявен е за най-добрия германски филм на годината, а също и за един от най-добре представилите се чуждоезични филми на екраните в САЩ. „Бягай, Лола!" запознава света с Том Тиквер, но и запознава Тиквер с жената, с която ще има любовна история - Франка Потенте. Тя също ще спечели много от универсалния, световен успех на филма.

Още от началните надписи Тиквер повежда зрителите на "Бягай, Лола!" на задъхано надбягване по изпълнените с хора улици на големия немски град, като нарушава общоприетите правила в киното и избягва последователността във времето, разменя емоционални състояния и смисъл в името на трескавия импулс. Темата на филма е проста: Лола разполага само с 20 минути, за да събере и занесе достатъчно пари на своя приятел, с които да го отърве от местни бандити. В изпълнението на Тиквер резултатът е многопластово изследване на причинно-следствените връзки и съвпаденията, предлагащо няколко сценария, в които задачата на Лола е затруднена от различни пречки и завършена с вариращи степени на успех.

На 12 октомври 2000 г. в Берлин се състои премиерата на следващия филрм на режисьора „Принцесата и воинът”. В главната роля отново е Франка Потенте. Когато големият полски режисьор Кшищоф Кешловски умира след инфаркт през 1996, той оставя зад себе си фрагменти от недовършен проект, наречен "Heaven" („Небеса”). Филмът трябвало да бъде първата част от трилогия, в която щели да влязат още два филма - "Hell" („Ад”) и "Purgatory" („Чистилище”). Сценарият, написан от Кешловски в съавторство с Кшищоф Песевич, е драматичен трилър за жена на име Филипа, принудена да вземе закона в свои ръце и заподозряна, че е част от терористична организация.

През август 2002 международният кинофестивал в Берлин стартира експлозивно със следващия филм на Том Тиквер, разказващ със съчувствие за жена, която поставя бомба в небостъргач. Филмът „Небеса“ с Кейт Бланшет в главната роля е първият англоезичен филм на режисьора. Все пак, както изтъква Тиквер, „Небеса“ не е филм за тероризма, а меланхолична любовна история за английска учителка в Торино (Бланшет), която се опитва да убие търговец на хероин, тровещ нейни ученици. Бомбата, която поставя в офиса му, отнема живота на четирима невинни. Виновникът отървава кожата, а героинята е арестувана. Полицейски преводач (Джовани Рибиси) се влюбва в нея, помага й да избяга и да довърши делото си.

Тиквер е едва 20-годишен, когато попада на романа "Парфюмът" на Патрик Зюскинд. Междувременно да си осигурят правата за филмиране на прочутата книга вече са се опитвали Ридли Скот, Тим Бъртън, Мартин Скорсезе, Милош Форман и Стенли Кубрик. Но честта да заснеме най-скъпия немски филм (65 млн. долара) по една от най-популярните немски книги се пада на Том Тиквер през 2006. На какво се дължи успехът на романа, според режисьора? "Дълго се измъчвах над този въпрос: как е възможно един ненормален странник и сериен убиец от ХVІІІ век да спечели и възхити толкова многобройна читателска публика от ХХ и ХХІ век?", удивлява се Тиквер. И след като започва да разпитва приятели, познати и читатели, разбира, че всеки се отнася към романа като към свое интимно, лично тайно съкровище, чиято зловеща или трагична тайна пази само за себе си. Такъв е и главният герой Грьонуй – трагичен герой на самотата, ексцентрик и заедно с това един невзрачен аутсайдер. Същият като героите на Жан-Пол Сартр, същият като самотния шофьор на такси – героя на Робърт Де Ниро от едноименния филм.

„Парфюмът: Историята на един убиец” е много мрачен филм. Що се отнася до това дали е добър, критиката отново бе във възторг, а зрителите гласуваха със 133 млн. световен боксофис. Нет Фокус