(Черно-бял) Историята на гимназисти от малък провинциален град (филмът е сниман в Кюстендил), които попадат в рамката на неудачниците, но пък са с хъс да успеят в живота. Учениците Елена, Коко, Пацо и Гошо живеят в малък провинциален град. Неразделните приятели са уверени в своята каръщина. Коко е влюбен в Елена - тя мечтае да стане певица, а предстоящият гастрол на известна рок група много я вълнува. Този концерт "събужда" цялото градче: започват нови любовни връзки, разочарования и объркани взаимоотношения... Източноевропейски колорит в потискаща сивота - това са и разрушаващите се с времето сгради, и промишлените зони, и водните кули, и стените с графити, както и обраслите стадиони, на които може да се занимаваш и с любов - никой няма да види. Това са още строежите и мазетата, в които може да се събирате и да слушате музика: за по-добър резонанс мобилният телефон се вкарва в пластмасова чаша... Героите правят всичко това едно след друго, като че не могат да решат как да се развличат в декорацията на бездушния град. Ученичката Елена (Елена Телбис) вече е готова на всякаква крайност и безразсъдство, в живота й няма никакъв отдушник: у дома е разпуснатата й майка, която като че я ненавижда като пречка за личното си щастие; в училище са нейните полигамни приятелки и лумпени-приятели... Естествено, концертът на столичната група "Кислород" за нея е като светлина пред прозореца. Тя направо не забелязва влюбения в нея Коко (Ованес Торосян), като нехайно го смята за скучна част от пейзажа - като стълб или стена. Или поне за още по-голям неудачник от останалите. Теорията и практиката на лузърството (каръщината) е развита богато, за което говори и самият Коко. В лентата всъщност отсъстват не-каръци. Такъв карък се оказва и Юстин, местният лидер, който се налага единствено с това, че събира приятелчета и пребива момиче в тъмната уличка... Такива са дори наежените музиканти от рок бандата, които могат да се правят на звезди само пред наивната провинциална публика. Ивайло Христов активно въвежда различни визуални експерименти, макар и сам да им се надсмива - примерно, музикантите пикаят на фона на фабрични комини, а започват да обсъждат колко "яко" би изглеждало това в клип. Виждаме и склонността на режисьора към забавни трикове - като бабичката, "плаваща" на дрезина сред обраслото с бурени поле, макар нищо да не ги предизвиква в този безрадостен свят. В един момент се усеща чаплинският стил в някои детайли, като разпадащия се на четирите си страни външен клозет след затръшване на вратата му... Филмът се движи между жанровете - драмата за каръците, които не могат да открият любовта и целият свят е против тях, някак не получава развите: режисьорът не довежда ситуацията до крайност и дори майката на Елена се оказва не чак такова чудовище. Всичко преминава в комедия - и дори групата около Коко става наистина смешна, както и самият той с полягането му върху релсите или с решението му бързо да загуби девствеността си. Лентата оставя светло чувство, което изглежда по-привлекателно от възможността Ивайло Христов да бъде жесток към героите си. Усмивката на лицата им е едновременно трогателна и глупава, което винаги поражда по-голямо съпреживяване, отколкото една сериозна гримаса на страданието. Прожекция на фестивала "Златна роза" - Варна, 10.10.2015 г. Прожекция на Киномания - София, 12.11.2015 г. Прожекция на София Филм Фест - 13.03.2016 г.