Джеймс Ливайн дирижира първото от 2004 г насам представление на операта „Танхойзер” в Метрополитън, в постановката на Ото Шенк от 1977 г. Един от най-високо ценените вагнерови тенори - Йохан Бота пее за първи път изключително трудната за изпълнение главна роля на младия рицар, който се колебае между истинската любов и страстта. Петер Матеи е Волфрам – това е неговата втора вагнерова роля на сцената на Метрополитън. Гюнтер Гройсбьок се превъплъщава в ландграфа, а Мишел ДеЙънг в богинята Венера – човешките и божествените врагове на Танхойзеровата любов. Ева-Мария Уестброк е в ролята на Елизабет – олицетворение на чистата любов, която загива в скръбта си по любимия човек. 170 години ни делят от създаването на операта „Танхойзер“ – тогава Вагнер е на 32, в началото на творческия си път. Както и в други свои творби, той използва за основа на либретото старогерманска легенда, в която вплита историята на истински майстерзингер от XIII век и героинята, чийто прототип е Света Елизабет Унгарска – съпруга на ландграфа на Тюрингия. Именно в тази германска област е замъкът Вартбург, където се развива действието в операта. Въпреки че е ранна творба на Вагнер, в някои сцени личи бъдещото му революционно развитие в драматургично и мелодическо отношение. „Танхойзер“ преминава през порeдица редакции и авторът добавя дори балетна сцена за френската премиера през 1861 г.