Земя на приливите
Tideland

Драма / Хорър / Фентъзи / 122 мин. / 2005 Великобритания, Канада

16:05 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Премиерна дата: 09.02.2006

Времетраене: 122 мин.

Рейтинг:

Актьор: Джеф Бриджис, Дженифър Тили, Джанет Мактиър, Брендън Флечър, Джодел Ферланд

Режисьор: Тери Гилиъм

Сценарист: Тери Гилиъм, Тони Гризони

Музика: Майкъл Дана, Джеф Дана

По книгата на: Мич Кълин

Продуцент: Джереми Томас, Габриела Мартинели

Оператор: Никола Пекорини

Описание / Галерия / Трейлър / Aктьорски състав

Описание

По едноименния роман (2000 г.) на американския писател Мич Кълин. Ако обичате вълшебния, суров, наивен, психарски, ироничен, саркастичен, психеделичен, пародиен, свиреп, натуралистичен, злобничък, закачлив, откачен, въображаем, магичен свят на Тери Гилиъм, в никакъв случай не гледайте “Земя на приливите”. Рискувате да ви се доповръща. Филмът прилича на счупена кукла, захвърлена в някой ъгъл на прашния таван, която един ден намирате случайно и с носталгия си спомняте каква е била “приживе”. Непоносим в съзерцателната си протяжност, “Земя на приливите” остава далеч под нивото на всички пъстри “своеволия”, родени от творческото въображение на Тери Гилиъм. Началото изглежда обещаващо: малката Джелиза-Роуз преобръща жестокото стечение на обстоятелствата, наречено живот, в грандиозно пътуване в стил Страната на чудесата, в която попада Алиса. За съжаление, буквално-гадно-натуралистичният привкус, който нито за миг не е спестен на зрителите, е ужасно самоцелен и доминиращ в тази тъжновата философска приказка за момиченце, което живее насред нищото, загубва родителите си и трябва (защо всъщност?) да посрещне (неясно как) бъдещето. Жестокостта на съдбата към малкото момиче бързо прераства в безмилостност на режисьора към неговите почитатели и също като Джелиза-Роуз ние се оказваме изоставени в един свят, в който освен майка булимичка и баща токсикоман единствените ни приятели са откачено момче и още по-откачената му майка... Ирационалните фантазии, съхранили тъжен спомен за визуалния стил на Тери Гилиъм, жално надничат от екрана. Джеф Бриджис се разпада (буквално) пред очите ни. Музиката е почти толкова натрапчива, колкото самата история, а ако пътьом се запитате какво всъщност гледате, значи е време да напуснете салона... И да се надяваме, че този възприеман от самия Тери Гилиъм като “много авторски филм” е само кратко (не)лирично отклонение в колоритната му разказваческа кариера.

Галерия