Публикувана за пръв път през 1966 г., книгата на Франсоа Трюфо с разговори с неговия идол в кинорежисурата предлага първата сериозна оценка на Хичкок. Той е представен не просто като „майстор на съспенса”, а като изтънчен артист – статут, отречен му от критиката, която го счита за комерсиален занаятчия.
Книгата се превръща в безценен учебник, предлагайки анализ на артистизма на Хичкок филм по филм, а често дори и кадър по кадър. Великолепното филмово есе на критика и киноисторик Кент Джоунс включва откъси от оригиналните аудиозаписи на Трюфо, които ни отвеждат зад кулисите на тази паметна среща на филмови таланти, коментирана от асовете на днешното кино. Джоунс отдава почит на начина, по който кинематографистите пряко или индиректно говорят помежду си на универсалния език на киното.