"Every Wall is A Door": Архивни кадри от култовото предаване на БНТ "Вариант М" (1988-1992 г.). Как тези материали се възприемат днес и успяваме ли още да правим врати от стените. Различен поглед към случилото се след демократичните промени, с въздействащ сценарен текст, който чертае вълшебства, нови пространства, игри на въображението. Действието се развива през 1989 г., след падането на Берлинската стена, когато цяла България е по улиците, обединена от надеждата и устрема за свобода. Филмът е сглобен е от две VHS касети, намерени в шкаф. Елица Георгиева: „Когато бях на седем, майка ми беше магьосница. Веднъж месечно тя се раздвояваше, за да се появи на телевизора, а в същото време го гледаше, седнала до мен. Тя водеше едно предаване по БНТ и ми разказваше за надеждата. Годината беше 89-та.” Из статия на Ирина Тодорова: Показано е въодушевлението от идването на демокрацията. Филмовите персонажи и участници в предаването са личности, които бързо стават популярни в обществото. Това са: социологът Антоний Тодоров, политологът Иван Кръстев, литераторът Едвин Сугарев, Милена и група Ревю. Включени са фрагменти от: концерта на Роксет, навлизането на бийтбокса, хепънинги на хипита, които вярват „в доброто бъдеще най-вече”, студентската стачка в СУ „Св. Кл. Охридски”, първата изложба за модерно изкуство на покрива на галерия на ул. „Шипка” № 6. Находчиво и закачливо са представени противоположностите между комунизъм и демокрация. Откроен е сблъсъкът между поколенията чрез съпротивата на старите партийци срещу младите хора, събиращи се по парковете, които са обвинявани в поклонничество към САЩ. Звучи култовата песен на Тодор Колев „Как ще ги стигнем американците?”, разкриваща всеобщата мечта от началото на промените в България. Следва неочакван контрапункт. Трогателна е обичта на американеца Робърт към България, който обикаля из селата, за да записва народни песни, защото иска да бъдат съхранени. Той пее една от тях. На въпроса на журналиста: „Какво би казал на българите, които се сравняват с американците и в някаква степен искат да са като тях?” отговаря, че по-важно е да бъдем: „Най-добрите българи, които можете да станете. Направете най-добрата България, нещата, които са важни за вас.” Неговият отговор е толкова очевиден, а толкова труден за постигане: да се съсредоточим върху това, което е важно за нас като нация, защото няма нужда да бъдем като другите. С промяната идва време за забранените герои. По думите на Светла Каменова, която е автор и водещ на предаването „Вариант 2”, поетът Дамян Дамянов е бил забранен за показване преди 1989-та. Кадрите с неговото участие са изключително ценни, защото са от малкото запазени. Запечатали са думите му, които разкриват истината и съжалението от нея: „Бяхме принудени да шием крила на ангели върху дяволи”. Когато журналистът го пита: „За какво най-много съжалявате?” Той казва: „Че не се опълчих по-рано на това.” Според Светла Каменова: „Тогава интересното беше на улицата, а не в студиата, залите, официалните събития.” Заглавието на филма е метафора за разделителната линия вътре в нас. След падането на Берлинската стена се е очаквало предразсъдъците да изчезнат, защото континентът вече няма да е противопоставен идеологически. Оказва се, че това е много трудно, защото разделенията са по-сложни. Филмът завършва с думите на Светла Каменова: „Прогнозата ни от началото на миналата година се сбъдна – ние сме тук и сега. Отнета ни е илюзията, че можем да стегнем куфарите и да поемем дългия път към успешния свят. Колко наивни бяхме, когато си мислехме, че с премахването на бетонната метафора на отчуждението, в сърцето на Берлин, ще заличим границите между Изтока и Запада. Днес не символът, а реалността ни изправя пред избор: „Как да се съединим със света без да престанем да бъдем себе си?” Елица Георгиева: "Едно от най-ценните неща, които ме докоснаха, когато преоткривах архива на предаванията „Вариант М” и „Вариант 2”, бе именно това чувство на надежда: всички тези хора, независимо от възрастта и средата си, които едновременно бяха повярвали, че могат да променят съдбата и себе си. И това им дава силата да опитват, да размишляват по нов и различен начин, да дръзват. И за съжаление, много скоро след надеждата идва и разочарованието." Прожекция на фестивала CineLibri - Дом на киното, София: 19.10.2017 г. (премиера). Прожекция в кино Одеон: 21.06.2018 г. (на френски език с български субтитри)