Филм за драматичната и необикновена съдба на самотния човек, изправил се срещу месомелачката на комунистическия режим - за подвига и съдбата на един от малцината доказали се противници на деспотичния режим, дръзнал да взриви статуята на Сталин до езерото Ариана в София. Георги Константинов (род. 1933 г.) на 19 години взривява паметника и смъртта го подминава, само защото диктаторът умира два дни по-късно. Разработван от 217 офицери от ДС - 14 генерали во главе с черния кардинал Григор Шопов и с Боян Велинов, направил кариера, мачкайки и сплитайки в мрежата си неговата несретна съдба. След присъдата от 1953 г. оцелява по чудо цели 10 години в най-тежките условия на затворите, лагерите и психиатричните клиники. През Югославия успява да избяга в Италия и оттам във Франция; 18 години (1973-1991) е сред лидерите на емиграцията в Париж. Никога не приема френски паспорт и гражданство, защото е сигурен в краха на комунизма. Когато журналисти във Франция го попитали защо е взривил статуята на съветския победител във Втората световна война, той им рекъл: "Сталин беше превърнат в полубог от самите жертви на неговото насилие. Тиранията, която упражняваше, не засягаше само СССР, а и България. Всички репресии бяха резултат на неговата терористична визия и политика за смазване на противниците на режима, на мракобесните му идеи. Той символизираше системата и за това трябваше да падне в калта." Досието му в Държавна сигурност наброява повече от 40 000 страници. И днес не престава да разобличава престъпленията на режима със силата истината и на своя характер. Активен деец е на Федерацията на анархистите в България.