По авторска идея на Валерия Стойкова и Биляна Кирилова. Филм, посветен на легендарния Димитър Воев (1965-1992), един от символите на поколението на бунта в България - спомени за не толкова далечното минало, когато младите хора живееха с гневен пламък в душите си, с мечта за разбиване на статуквото. Разказ за неговия живот и творчество: музикант, поет и артист, незабравима личност в неформалната културна вълна от края на 80-те и началото на 90-те години в България – време на кардинална промяна, на сриване на стени, на истинска надежда. Фабулата проследява годините от ранното творчество на Воев през кулминацията в музикалната група „Нова Генерация“ и до преждевременната му смърт на 27-годишна възраст. Разкриват се пластове и прозрения на дълбока душевност, като са използвани малко познати авторски текстове на музиканта, архиви и моменти от личния му живот, споделени от най-близките му хора. Добре познатите на няколко поколения дълбоки поетични метафори, както и музиката на Воев, са директно отражение на „бунта на младите“ от времето на късния соцреализъм, пресъздават неистовия стремеж към свобода и себеизразяване и чрез своята непреходност продължават да живеят и до днес. „Аз съм останал / сам от своя вид / и съм безсмъртен, / като бог велик.“ Димитър Воев Във филма звучи музиката на „Нова Генерация”, „Кале“, „Воцек и Чугра”, а сред близките хора, които със спомените си пресъздават отново образа на Димитър Воев, са Светослава Воева, Павел Воев, Симеон Воев, Нели Недева-Воева, Магадалена Воева, Димитра Воева, Нео Куцинов, Кристиян Костов, Михаил Пешев, Васил Гюров, Алина Трингова, Екатерина Атанасова, Петър Миланов, Пенчо Попов, Димитър Попов, Росен Даскалов. Гласът зад кадър, който интерпретира текстовете на Воев, е на Иван Москов. Прожекции на София Филм Фест: 12.03. и 02.04.2022 г. в Дом на киното - София.