Нима всеки от нас не е мечтал някога да бъде филмова звезда?
Джо Морели (Серджо Кастелито) се прехранва точно от това.
В годините след Втората Световна Война, той обикаля най-затънтените кътчета на Сицилия с един камион, облепен с филмови плакати, обявявайки че издирва таланти за студио “Universal” в Рим. Той опъва своята палатка на градския площад и започва да прави пробни снимки на местните жители, като ги кара дори да си плащат за тази услуга. Разбира се, той е мошеник. Но хората му вярват. “Света Богородице, какви лица!” - възкликва той, докато ги снима как играят откъси от “Отнесени от вихъра”.
Някои от хората са парализирани от страх. Други не спират да говорят. Трети изповядват и най-скритите си страхове и болки. “Човекът със звездите” е филм, много близък до шедьовъра на същия режисьор Джузепе Торнаторе “Ново кино “Парадизо”” от 1988. Действието и на двата филма се развива в Сицилия по едно и също време - когато телевизията измества киното. И двата са за филмови професионалисти - прожекционист и “ловец на таланти” - които инстинктивно усещат огромната нужда на обикновените хора да мечтаят чрез филмите.