В Токио, животът на трима бездомници се променя завинаги, след като намират бебе-момиченце в боклука, в навечерието на Коледа. С настъпването на Новата година тримата забравени от обществото скитници се събират, за да разрешат загадката на изоставеното дете и съдбата на неговите родители. По пътя им се случват привидно несвързани събития, които ги принуждават да се изправят срещу призраците от собственото им минало, докато се научат да вървят към бъдещето заедно. Те са трима скитници. Джин, алкохолизиран бивш колоездач. Хана, травестит. Миуки, избягала от къщи след побоя, нанесен от баща й. В коледната вечер Токио е затрупан със сняг и постоянните им разправии бързо заглъхват в пухкавия студ. А в бялата тишина, от близката кофа за боклук внезапно се прокрадва бебешки плач. Едно захвърлено дете се сдобива с трима влъхви, които го приютяват в своя кашонен дом и скоро ще тръгнат да търсят родителите му. Но дотогава всички заедно ще бъдат нещо като семейство. Защото влъхвите са и мъдреци, и разбойници, и магьосници...... Да, това е приказка, но не за деца. Нищо, че е нарисувана. В нея има герои, непонятни за малчугани. Може би да. Може би не. Защото авторът Сатоши Кон разказва с мрачни багри една красива история, достъпна за всякакви възрасти. Неговото аниме “Кръстниците от Токио” е майсторски стилизирана арт-парафраза на класическия “Трима кръстници” на Джон Форд от 1948, с Джон Уейн в главната роля. И въздейства по-силно от игрален филм.