"Black Cat, White Cat": Най-смешният филм на Кустурица – фарс за цигански мафиотски бос и нескопосаните далавери на един неудачник. За втори път след “Циганско време” Кустурица се обяснява в любов към циганите. Колоритните образи и невероятната музика правят от този филм незабравимо изживяване. Както винаги, амбициозният режисьор е доловил и пресъздал отлично духа на времето в региона, ценностите и копнежите на балканските цигани на фона на нахлулия капитализъм в сръбската провинция. Той умело противопоставя прашните пътища, паянтовите къщи и любимия ни трабант с лъскавата лимузина, мобилните телефони, дрогата и свръхвъоръжената охрана. Действието на филма се развива на брега на Дунав, където живее циганинът Матко – дребен контрабандист. Един ден му идва идеята да прекара през границата цял влак, който превозва бензин между Белград и Истанбул, и по този начин да изкара много пари. За това начинание обаче му е необходим спонсор. Матко отива със сина си Заре при Гърга Питич, циганския кръстник и стар семеен приятел. Гърга Питич се съгласява да финансира начинанието, но Матко бива измамен от своя партньор в сделката Дадан, гангстер, любител на кокаин и техно музика. Наивният Матко става длъжник на Дадан и се принуждава да предложи Заре, неговият син, да се ожени за миниатюрната сестра на Дадан, по прякор Бубамара (Калинката). Обаче Заре е влюбен в друга – в русата циганка Ида. Идва денят на сватбата. Дядото на Заре се престорва на умрял, за да отложи сватбата, но Дадан не се съгласява и нарежда да скрият "трупа" на тавана. Всички се веселят, освен Бубамара, Ида и Заре. Докато сватовете се радват, а Дадан танцува, изобретателната невеста Бубамара се възползва от момент на невнимание и избягва от собствената си сватба. По време на бягството се запознава с Гърга Големия и те се влюбват един в друг. Накрая Заре се венчава за Ида, качват се на парахода "Видин" и заминават на сватбено пътешествие по Дунав, а Бубамара и Гърга Големия също се венчават и заминават на пътешествие с каруца. Преди венчавката, Гърга Питич отива „на гроба на приятеля му“. Филмът завършва с израз на Гърга Питич, цитиран от един стар филм, който е гледал: „Луи, мисля, че това е началото на едно чудесно приятелство!“.