Семейство бежанци от Централна Азия пристига в бедно руско селце без електричество, в което живеят само няколко старици и един мъж, болен от синдрома на Даун.
Бежанците не са добре дошли и мъжът, повлиян от клюките на стариците, подпалва къщата, в която са се приютили. Жените, осъзнали варварството на тази постъпка, се втурват да изгасят пожара и постепенно омразата се превръща в жалост, жалостта – в разбиране, а разбирането – в сърдечност.
Семейството бежанци от своя страна прави всичко възможно да покаже своята готовност за добро съжителство, като се заема с построяването на електроцентрала, която ще обедини двете общности.