Прочутата танцьорка и хореографка Аида Гомес репетира нов балет. Хореографията се оформя с помощта на момиче, чийто провокативен танц кара всички наоколо да се замислят. Танцьорите я аплодират. Внезапно групата танцьори се разпръсва, разкривайки силуета на мъж - саката фигура в инвалидна количка. Това е Ирод - кралят на Юда, и ние сме на празнуването на неговия рожден ден. Съпругата му Иродиада, започва да танцува, но Ирод обръща внимание само на доведената си дъщеря Саломе. Като всички други гости, и той е омаян от красотата й. Той се изправя непохватно, опитвайки се да танцува с нея, но се строполява и тя му се присмива. Унизен, той сяда обратно. Иродиада е покрусена и ревнува; тя мрази дъщеря си. Но младата Саломе пренебрегва майка си и продължава да танцува. Ненадейно се появява красив млад мъж. Това е Йоан, известен като Кръстителя - свят човек, обичан от всички. Всички се стаяват, за да наблюдават неговата поява. Тишина. Саломе е смаяна от елегантността му и вродения му авторитет... Режисьорът прекъсва танца. Йоан е мистична фигура, но също така и човек. Как да се съчетаят осезаемото и духовното му присъствие? Може би трябва да бъде поставен на сцената на малка подвижна платформа. Или да бъде съблечен от кръста нагоре? Или да го оставят да танцува неистово като дервиш само по бяла риза? Да, това е. Танцьорите се нареждат отново. Новият Йоан е впечатляващ. Драмата продължава. На сцената и извън нея.