Корумпирана милиция, брутални бандити, камари от трупове: това май е Русия от 90-те години. Или един от онези руски екшъни, отдавайки почит на Куентин Тарантино.
Жмички е пародията на Балабанов на жанра, повлиян от предишните му филми Брат и Братът в Чикаго. Сюжетът (две съперничещи си банди отчаяно се опитват да се докопат до куфара на другата, пълен с пари/хероин) няма особено значение.
Типажите са важни. Има умни гангстери. Има и от тъпите. Както и такива с патологични отклонения или физически дефекти. Или пък мълчаливи, но опасни килъри, бъбриви пъзльовци и такива, дето изглеждат като смотаняци, ама нищо не им убягва. Да не забравяме и боса, чието нарастващо его го прави все по-непредпазлив. Всички тези чешити са изиграни в Жмички от звезди на руското кино и театър, и дори в епизодичните роли е видно удоволствието, с което те го правят. Комедията във филма функционира на второ, не така видимо, ниво. Режисьорът пази най-големия гег за епилога на своя циничен коментар за епохата, която руснаците наричат "великата криминална революция". Той представя оцелелите бандити, чиито нови роли в обществото са - добре е да се каже - безукорни от законова гледна точка.