Руснаците, които в момента са по на двайсетина години, са първото поколение в посткомунистическата история на страната, израснало свободно.
Дори е трудно да ги различиш от техните европейски връстници. Имат същите свежи лица, неизчерпаема енергия и образование; безразлични към политиката, красиви и изпълнени с увереността, че светът принадлежи само на тях.
Двайсетте години са период на свобода, на бързо сменящи се събития и наситени емоции. Може би само в тази възраст човек може да почувства, че е изживял цял живот в един ден.
Една девойка и нейните случайни спътници успяват да обиколят половината Санкт Петербург; те флиртуват и се закачат, и в продължение на 90 минути изиграват романтична драма в реално време. Тази разходка е изпълнена със смях и сълзи; оживлението и блъсканицата по улиците и една ужасна тайна държат зрителите в напрежение, но развръзката идва съвсем неочаквано.
Краят на филма е толкова шокиращ и несправедлив, че поставя всекиго на мястото му, сливайки завинаги тази история с града.
Санкт Петербург никога не е бил такъв. Той не е статуя или фантом, привидение или руина.