Една лодка се носи като точка в океана. Развява се бяло платно – старо и износено. Плющи енергично на вятъра, подобно на чевръстия старец, собственик на лодката. Към неговата е завързана друга, по-малка лодка, чието цветно платно се ветрее нежно като млада девойка. В по-голямата лодка има канапе. Няколко мъже седят и се наслаждават на риболова.
От 10 години момичето, което вече е на 16, живее със стареца и му помага, като сервира питиета на рибарите. Мъжете заглеждат похотливо миловидната девойка, но старецът пази своята повереница – въоръжен с лъка си, той пуска стрели всеки път, щом някой си позволи волности. Лодката е не само лодка, но и музикален инструмент, и място за предсказания.
Старецът гадае бъдещето на клиентите, като стреля по избледнял портрет на Буда. Проблемите идват, когато момичето е привлечено от сина на клиент. Мъжете са недодялани и груби, а той е деликатен и мил. Но когато й подарява CD-плейъра си, старецът с гняв го изхвърля. Внезапно момичето вижда покровителя си в нова светлина. Не като защитник, а като тъмничар. Старецът решава веднага щом тя навърши 17 години, да й вдигне „сватба”. Измъква се тайно, за да купи традиционни сватбени одежди.