Фландрия на Брюно Дюмон започва с описание на лумпенското ежедневие на няколко млади провинциалисти в Северна Франция, представено главно чрез тяхното първично отношение към секса и труда. После филмът неочаквано ги запраща в някаква безименна война в Близкия изток. По стар обичай на Дюмон сцените на брутално насилие и подробен до невъзможност секс са уловени в спокойни дълги кадри, които превръщат Фландрия във възможно най-предизвикателния и особен филм, който можем да си представим. Историята изхожда от същите предпоставки като филма, с който Дюмон триумфира през 1999 г. – Човечността. Деместр е грубоват, нахакан млад човек от село, който без особено вълнение ходи по горичките с Барб – хубаво местно момиче с куп безразборни връзки. Един ден Деместр и цяла група от не по-малко разхайтени негови приятели получават призовки и безцеремонно са изпратени да се сражават сред някакъв неназован пустинен ландшафт. Изтръгнатите от средата си мъже не само са подложени на най-гнусни жестокости, но и дейно участват в тях в поредица от мъчителни сцени. Линията на ескалиращото насилие е преплетена с интерлюдии от родната Франция: Барб, в очакване Деместр да се завърне, също преживява тежки моменти. Филмът събира двойката отново в разтърсващия финал, който повдига въпроса как всички кошмарни изпитания са се отразили на тези безчувствени души.