Без преувеличение можем да заявим, че под слънцето няма нищо подобно на Таксидермия. Новият филм на унгарския режисьор Дьорд Палфи обрисува живота на три поколения мъже: слабините на един изригват огън, друг се тъпче до пръсване, трети пресича всички граници на етиката в препараторския занаят. Неудържимото, анархично визуално въображение и гротескната поетичност на лентата са просто изумителни.
Вендел е разпасан, закопнял за секс ординарец, изпратен по военно време в затънтен пост, където единствена компания са му дебелата съпруга и дъщерите на неговия началник. След като нарушава приличието по всички възможни начини, той е наказан със смърт за прегрешенията си. Да, но съпругата на офицера е бременна с детето на ординареца Вендел – Калман, който расте през комунистическата епоха и се превръща в ненаситен шампион по бързо ядене. Жени се за пищна състезателка в същата дисциплина, която му ражда кльощавото детенце Лайош.
В последния, трети сегмент на филма Лайош е станал препаратор – слаб като вейка и крайно дисциплиниран, – който се грижи за болезнено затлъстелия си и вече пенсиониран баща и неговата армия огромни, много гладни котки. Лайош започва сложен, красиво перверзен ритуал, чрез който педантично преобразява самия себе си в сюблимен човешки предмет на изкуството.