Паша не може повече да търпи. Решава да изплюе камъчето пред Вера. Казва й, че оттук нататък не би живял, без да я гледа, както я е гледал за пръв път на неотдавнашната сватба, където са се засекли. Тя признава, че, незнайно защо, също не е могла да откъсне очи от него. Нещо неочаквано се случва, нещо, което никога не са изпитвали преди, нещо, което не проумяват…
Вера живее със съпруга си Валерий и тяхната дъщеричка Маша в затънтено, схлупено селце посред широката степ край бреговете на река Дон. Когато съпругът й става агресивен, тя не се поколебава да избяга заедно с Паша. Ревнивият Валерий тръгва по дирите на двамата влюбени, решен да сложи край на страстта им.
Еуфория е историята на внезапна любов – автентична и безпощадна, почти брутална. Тези герои никога не са били учени да обичат и да бъдат обичани, затова не могат да се справят с обзелата ги еуфория. Това е историята на възрастни, които действат като деца, на хора, живели като отшелници сред дивата степна природа. Просто няколко нищожни фигурки на фона на внушителната, необятна равнина наоколо – колкото прекрасна, толкова и страховита. Величавият Дон е тихият свидетел на техните терзания.