Създавайки “Десет канута”, австралийският режисьор Ролф де Хеер е постигнал нещо забележително: той използва съвременните движещи се образи, за да почете устната традиция, като резултатът е завладяващо тържество и на двете форми на изкуство.
В тясно сътрудничество с аборигенското племе Рамингининг, населяващо земите Арнхем в Северната територия на Австралия, филмът е отчасти етнографски, отчасти антропологичен и, преди всичко, дяволски добър.
Разказани са две истории една в друга. Първата се случва преди хиляда години, а втората – доста време преди нея; току след “Началото”.
Първата започва с Дайинди – млад мъж, който желае жената на много по-големия си брат Минигулулу. Докато десетима от техните съселяни са поели на път в търсене на дървесни кори за нови канута, Минигулулу използва случая да разкаже история от още по-далечното минало, с намерението да напъти по-младия си брат в умението да живееш.